Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си
  • Новини

Адът в Турция няма край: Паникьосани хора скачат от тераси, опънаха палатки пред жилищата си

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
twqrqwruaskrask.png

Паникьосани хора скачаха от прозорците и балконите. Прекараха нощта на открито в коли и палатки. Три сгради са разрушени след труса.

Земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер разлюля в 20:48 ч. снощи земята в район Йешилюрт на окръг Малатия, Източна Турция, пише “Марица”.

Според информацията на Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД) земетресението е регистрирано на дълбочина 7 километра.

 

Веднага след труса много граждани излязоха по улиците панически. Част от тях прекараха нощта на открито в автомобилите си, в близки паркове и в дворовете на общински квартални кафенета. Някои опънаха палатки пред жилищата си.

 

 

Турският министър на здравеопазването Фахреттин Коджа заяви: „23 от нашите граждани, 22 в Малатия и 1 човек в Адияман, са ранени в резултат на падане или скок от високо.“

 

 

Коджа допълни, че са изпратени общо 21 линейки и 7 други специализирани медицински екипи, като част от тях са се притекли на помощ от съседни окръзи.

 

Губернаторът на Малатия Ерсин Язъджъ обяви пред Анадолската агенция (AA): “Нашите екипи извършват теренни проучвания. Досега е разрушена 1 изоставена сграда в квартал Баталгази и 2 силно повредени сгради са се наклонили опасно настрани и са пред срутване. Районът в който се намират те е отцепен и хората в тях са евакуирани невредими.

 

 

Дете, пресичащо улицата, си счупи крака и беше отведено по спешност в болницата. Има няколко случая на скачане от балкона.”

Министърът на вътрешните работи Али Йерликая сподели в профила си в социалните мрежи: „До момента нямаме информация за жертви, ранени и материални щети. 23-ма наши граждани са леко ранени поради уплаха, паника и скачане от високо.

 

След земетресението, всички екипи на нашите съответни институции, особено АФАД, започнаха работа по преглеждане на терена за установяване на нуждите на гражданите“.

 

 

Специалисти предупреждават, че вторичните трусове в района ще продължат поне една година. 

Припомняме, че на 6 февруари две земетресения с магнитуд 7,7 и 7,6 разтърсиха югоизточната част на Турция, като разрушиха домове, пътна инфраструктура и части от градове, в резултат на което загинаха най-малко 50 000 души, а хиляди други бяха ранени.

Страната обяви извънредно положение след трагичното бедствие, като същевременно президентът Ердоган пое ангажимент да възстанови разрушените от трусовете градове.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка на 5 деца осиновила трите деца на починалата съседка. Скоро кармата й се отплатила
Next: Още изгорели от новия закон: Конфискуваха колите и на шофьори в тези градове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.