Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат каза какво да правите и да не правите, ако искат да ви конфискуват колата по новия закон, за да не се сбогувате с нея
  • Новини

Адвокат каза какво да правите и да не правите, ако искат да ви конфискуват колата по новия закон, за да не се сбогувате с нея

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
fdhfghfrrr.png

В последните дни обществото е свидетел на значително напрежение във връзка с новите поправки в Наказателния кодекс (НК), които се отнасят до шофьорите, улавяни след употреба на алкохол или наркотици. Тези нововъведения са с цел намаляване на инцидентите на пътя и подобряване на пътната безопасност. Но какви са ключовите аспекти и как да се защитаваме правилно?
Основни нововъведения в НК:

Според новите разпоредби, автомобилите на хората, улавяни след употреба на алкохол или наркотици, може да бъдат отнемани. Но има нюанси в това „отнемане“, които важно е да бъдат разбрани.

Въпреки че МВР съобщава за „конфискувани“ коли, правилният термин до приключване на съдебния процес е „изземване“ или „предаване“. Самото конфискуване може да стане едва след окончателно съдебно решение.

Делата срещу обвинените в пияно или дрогирано шофиране могат да продължат месеци, дори години.

Това забавяне често се дължи на факта, че кръвните проби, се извършват само в няколко лаборатории в страната. Мнозина шофьори не доверяват на полевите тестове на МВР. Експерти и дори някои полицаи също посочват възможността за грешни показания при използване на тези уреди.
Адвокат Силвия Петкова и други правни специалисти съветват гражданите да не предават доброволно колите си след положителен тест, особено при тест за наркотици.

Ако гражданинът предаде доброволно автомобила си и след това тестът му се окаже отрицателен, няма как да иска обезщетение.
Адвокат Александър Кашъмов подчертава наличието на абсурди в новото законодателство.

Съгласно новите разпоредби, автомобилът на лице, убило човек на пътя, не може да бъде конфискуван. От друга страна, при шофиране след употреба на алкохол или наркотици, отнемането на автомобила е задължително. Това е в разрез с основните принципи на справедливостта и човешката логика.

Адвокат Кашъмов критикува текущата законодателна практика, като подчертава, че тя се е развила в абсурдни посоки. Според него не се спазват основните принципи на обществено обсъждане и прозрачност на законодателния процес.

Какво ще се случва, ако автомобилът е обща собственост на съпрузите? Текущите разпоредби в НК позволяват возилото да бъде конфискувано или неговата равностойност да бъде определена в паричен еквивалент. Въпросът е колко трябва да плати съпругът, който не е извършил нарушението.
Ако автомобилът е фирмен, какво ще бъде наказанието?

Вече има пример с такъв случай в Бургас. Но какво ако автомобилът е голям камион или автобус? В този случай изглежда неосъществимо шофьорът да покрие стойността на автомобила.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ден момичето махало на полицая. Но веднъж не се появила и той усетил, че нещо не е наред
Next: Солуган убива в морето следващите дни, пазете се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.