Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно
  • Новини

След 63 години брак те починали с разлика от минути: Тогава синът им видял нещо странно

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
stdftqweqw.png

Трогателната история на тези съпрузи илюстрира известната фраза „Докато смъртта не ни раздели“. След 63 години брак Хенри и Жанет дьо Ландж умрели с разлика от няколко минути на възраст от 86 и 87 години. Но това, което се случило малко по-късно е много мистериозно!

Жанет се борила с болестта а Алцхаймер 7 години и живеела в старчески дом. Съпругът й пък боледувал от рак на простатата, но няколко пъти на ден посещавал жена си. На 31 юли 2016 година от болницата се обадили на роднини на двойката и казали, че здравето им рязко се влошило и животът им е в опасност.

Няколко месеца преди това Хенри поискал да бъде преместен в старческия дом, за да живее заедно със съпругата си. Те били много щастливи и денонощно били един до друг. В деня, когато старците починали, децата им били с тях в болницата.

Първоначално лекарите казали, че Хенри ще умре по-рано от жена си, тъй като пулсът му е много слаб. Но после медицинските служители съобщили, че състоянието на Жанет също е близо до смъртта. През цялото това време децата четяли на родителите си Псалми.

Когато жената починала, синът отишъл до баща си и му казал, че тя си е отишла и че бащата може вече да не се бори и да почине в мир.

В този момент бащата за пръв път от много време отворил очи, погледнал жена си и си отишъл след 20 минути. Но скоро един от братята забелязал нещо странно. Когато погледнал часовниците, той видял, че те показвали 17:30. Макар вече да било много по-късно.

Оказало се, че часовниците в болницата спрели в момента на смъртта на бащата. Това било много мистериозно. Самите деца го възприемат като знак свише, означаващ, че не трябва да тъгуват и да скърбят за смъртта на родителите си, защото те си отишли точно когато им е дошло времето.

Това е просто невероятна история. Колкото и печална а е смъртта, вероятно точно за такъв изход си мечтаят повечето хора. Не само животът, но и смъртта на тези съпрузи станало истинско доказателство за силата на любовта.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народно творчество: КАТ вече взимат колите на пияните шофьори, а хората се късат от смях
Next: Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.