Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова заби колега
  • Новини

Натали Трифонова заби колега

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
fdsgdfwqeqweas.png

Натали Трифонова най-сетне излезе в по-дълъг отпуск. Синоптичката замина за Гърция в мъжка компания. На снимките ѝ в социалната мрежа се забелязват колегите ѝ от Би Ти Ви – водещият на новините Ивайло Везенков и спортният журналист Димитър Тасев, който неотдавна се сгоди. Дългокраката блондинка не е в интимни отношения с никого от тях, а са само приятели и често се забавляват заедно, твърдят хора от обкръжението им.

Откакто започна работва в Би Ти Ви, Натали рядко намира време за почивка, Освен прогнозата за времето, през уикендите тя води и предаването „Култ”. През целият август обаче ще е отпуск, защото телевизиите се подготвят за новия сезон наесен. Хубавицата се възползва от свободното си време и отпраши за съседна Гърция.

Според запознати Трифонова е много харесвана от колегите си и има доста приятели сред тях. Най-близка е с водещата Виктория Готева, но тя не се е присъединила към морската почивка. Журналистката наскоро се омъжи за Евгени Димитров – Маестрото и се е отдала на меден месец.

И този път Натали нажежи виртуалното пространство с оскъдни тоалети, които са нейна запазена марка. Тя често се изявява по минижупи дори и в ефир. Някои по-консервативни зрители се възмущават, че подобно облекло не е подходящо за екран. Във всички случаи обаче привлича вниманието, най-вече мъжкото.

Чаровната блондинка започва работата си в телевизията съвсем случайно, но още с появата си на екран прави впечатление и на зрители, и на продуценти. За първи път изгрява в несъществуваща вече ТВ 7. Там също чете прогнозата за времето и има предаване за кино, култура и шоубизнес. От Би Ти Ви я забелязват и я канят на мястото на Станислава Цалова, която тъкмо излиза в отпуск по майчинство. Оттам насетне Трифонова се сдобива с по-широка популярност и в момента е едно от най-разпознаваемите тв лица.

„Не съм синоптик по образование, което ме задължава да се интересувам двойно повече от всичко, свързано с метеорологичната обстановката. За всички тези години научих, че времето винаги може да ти изиграе шега, колкото и да си подготвен”, споделяла е водещата. Тя казва, че не спазва специални ритуали преди ефир, въпреки че колегите й хвърлят чаша с вода за късмет преди дебютното предаване „Култ”. Има и червен конец на ръката, който вярва, че я пази от уроки.

В ученическите си години Натали се е занимавала професионално с боулинг. Тя с лекота отвява конкуренцията, но приключва с кеглите, когато майка ѝ я насочва да запълва времето си с нещо по-сериозно. И до днес обаче играе, когато иска да се разтоварва.

Като малка Натали има начертан път пред себе си. Тя е от лекарско семейство – майка й е стоматолог, а баба й – известен педиатър във родния ѝ град Велико Търново. Всички очакват хубавицата също да учи медицина, но тя не пожелава да тръгне в тази посока. Звездата на Би Ти Ви завършва математическа гимназия, но открай време я привличат по-артистичните, а не научните изяви. Като дете иска да стане певица, манекенка, балерина. В тийнейджърски си години се занимава активно и с танци.

Що се отнася до личния живот, Трифонова е много потайна. Говори се, че има мъж до себе си, но отношенията им още не са чак толкова сериозни, че да го представя публично, пише HotArena.net.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 6 агнета приготвя Пищова за ЧРД
Next: Слагам сапун под завивките и направо се преродих, запалих цялата рода и всички приятели да го правят

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.