Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова заби колега
  • Новини

Натали Трифонова заби колега

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
fdsgdfwqeqweas.png

Натали Трифонова най-сетне излезе в по-дълъг отпуск. Синоптичката замина за Гърция в мъжка компания. На снимките ѝ в социалната мрежа се забелязват колегите ѝ от Би Ти Ви – водещият на новините Ивайло Везенков и спортният журналист Димитър Тасев, който неотдавна се сгоди. Дългокраката блондинка не е в интимни отношения с никого от тях, а са само приятели и често се забавляват заедно, твърдят хора от обкръжението им.

Откакто започна работва в Би Ти Ви, Натали рядко намира време за почивка, Освен прогнозата за времето, през уикендите тя води и предаването „Култ”. През целият август обаче ще е отпуск, защото телевизиите се подготвят за новия сезон наесен. Хубавицата се възползва от свободното си време и отпраши за съседна Гърция.

Според запознати Трифонова е много харесвана от колегите си и има доста приятели сред тях. Най-близка е с водещата Виктория Готева, но тя не се е присъединила към морската почивка. Журналистката наскоро се омъжи за Евгени Димитров – Маестрото и се е отдала на меден месец.

И този път Натали нажежи виртуалното пространство с оскъдни тоалети, които са нейна запазена марка. Тя често се изявява по минижупи дори и в ефир. Някои по-консервативни зрители се възмущават, че подобно облекло не е подходящо за екран. Във всички случаи обаче привлича вниманието, най-вече мъжкото.

Чаровната блондинка започва работата си в телевизията съвсем случайно, но още с появата си на екран прави впечатление и на зрители, и на продуценти. За първи път изгрява в несъществуваща вече ТВ 7. Там също чете прогнозата за времето и има предаване за кино, култура и шоубизнес. От Би Ти Ви я забелязват и я канят на мястото на Станислава Цалова, която тъкмо излиза в отпуск по майчинство. Оттам насетне Трифонова се сдобива с по-широка популярност и в момента е едно от най-разпознаваемите тв лица.

„Не съм синоптик по образование, което ме задължава да се интересувам двойно повече от всичко, свързано с метеорологичната обстановката. За всички тези години научих, че времето винаги може да ти изиграе шега, колкото и да си подготвен”, споделяла е водещата. Тя казва, че не спазва специални ритуали преди ефир, въпреки че колегите й хвърлят чаша с вода за късмет преди дебютното предаване „Култ”. Има и червен конец на ръката, който вярва, че я пази от уроки.

В ученическите си години Натали се е занимавала професионално с боулинг. Тя с лекота отвява конкуренцията, но приключва с кеглите, когато майка ѝ я насочва да запълва времето си с нещо по-сериозно. И до днес обаче играе, когато иска да се разтоварва.

Като малка Натали има начертан път пред себе си. Тя е от лекарско семейство – майка й е стоматолог, а баба й – известен педиатър във родния ѝ град Велико Търново. Всички очакват хубавицата също да учи медицина, но тя не пожелава да тръгне в тази посока. Звездата на Би Ти Ви завършва математическа гимназия, но открай време я привличат по-артистичните, а не научните изяви. Като дете иска да стане певица, манекенка, балерина. В тийнейджърски си години се занимава активно и с танци.

Що се отнася до личния живот, Трифонова е много потайна. Говори се, че има мъж до себе си, но отношенията им още не са чак толкова сериозни, че да го представя публично, пише HotArena.net.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 6 агнета приготвя Пищова за ЧРД
Next: Слагам сапун под завивките и направо се преродих, запалих цялата рода и всички приятели да го правят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.