Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 20 г. той я спасил. След толкова време се срещнали отново
  • Новини

Преди 20 г. той я спасил. След толкова време се срещнали отново

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
sdfgdheeww.png

Кои са ангелите пазители? Това не винаги са райски създания в снежнобели одежди. Понякога ангелите могат да дойдат при нас под формата на случайни хора, за да ни спасят или напътстват.

Преди 20 години момичето от тази история среща своя ангел пазител в лицето на един строител. Ако не беше той, днес тя едва ли щеше да бъде жива.

През октомври 1995 г. в края на работния си делник строителният работник Гаролд Хят изхвърлял боклука в предградие в Чикаго. Приближавайки се до контейнера, той изведнъж се ослушал. Но преди да хвърли торбата в контейнера, той чул шум – нещо, което звучало като скимтене на бебе.

Той започнал да рови из боклуците, за да открие източника на плача. Натъкнал се на торбата, която издавала звуците, и я опипал.

Тъй като бил в пълен шок, Джералд дори не проверил съдържанието – той веднага се забързал към болницата.

„Мисля, че вътре има бебе“, подал той чантата на сестрите. Да, в чантата наистина имало новородено бебе.

 

Майката на бебето бързо била открита и арестувана, а баща й дори не знаел, че има дъщеря. Момичето в болницата получи името Мери Грейс, а след осиновяването получило ново име – Морган.

Морган израства като щастливо дете. Тя не знаела историята на детството си. Осиновителката й, жена на име Санди, съхранявала изрезки и снимки от пресата от години в очакване на деня, в който ще трябва да обясни на осиновената си дъщеря как се е появила на бял свят.

Статиите описват как полицията в крайна сметка открива майката на Морган, която по това време е била в затвора в очакване на съдебен процес, и как нейният биологичен баща дори не е знаел, че има бебе, докато тя не е била обявена в съда.

 

„Бих искала да благодаря на този човек“, казва Морган за спасителя си Геролд в интервю, плачейки, „За това, че ме има. За това, че ми даде шанс да живея.“

Когато се срещнали, толкова години по-късно, Морган прегърнала своя спасител и съпругата му. Тя била толкова блгодарна, а Геролд се усмихвал.

Той признал, че през цялото това време си е спомнял за момичето, което е спасил, и много се е радвал, че е добре, че благодарение на неговите действия е получила щастлив и спокоен живот.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващия разказ на Веселина Томова за отношенията й с Алексей Петров
Next: Трагедия в семейството на водещият Павел Владимиров. Да почива в мир!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.