Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева
  • Новини

Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
murqwrsrasr.jpg

Развълнуван от скорошната поява на първородния си наследник е Мирослав Иванов.

Бъдещият татко преди дни е бил на шопинг за бебето, докато половинката му Лена Бориславова бе засечена на таен обяд в компанията на Кирил Петков в закътан ресторант в София. Прочулият се с прякора Баджо Миро депутат от ПП сподели снимка, на която позира в огромен магазин за бебешки колички и други стоки за новородени.

От кадъра, на който Иванов е широко усмихнат, се вижда, че се е спрял на модерна количка на една от най-предпочитаните от млади родители луксозни марки, чиято цена е 2 хиляди лева. Моделът, оборудван с десетки екстри, е в неутрален сив цвят, вероятно за да могат бъдещите родители да я ползват и ако решат да имат второ дете, независимо какъв е полът му.

Според слуховете през септември Лена и Миро ще станат родители на момиченце. Самите те досега не са потвърдили пола на първата им рожба, нито пък на какво име са се спрели. Те изчакали и последния момент, за да напазаруват всичко необходимо по съвет на роднините си, които смятали ранните приготовления за посрещането на бебето за лоша поличба.

Междувременно бъдещата майка Лена, която е на финалната права на бременността си и буквално може да роди във всеки един момент, все още е по-ангажирана с политическите си дела и тайните срещи с Кирил Петков, отколкото с щастливото събитие, което ѝ предстои.Тя обаче редовно посещава своя наблюдаващ лекар, чийто кабинет се намира в близост до столичния апартамент, който с Мирослав обитават.

Веднага след като Иванов публикува снимката с бебешката количка, той сподели още, че е заминал при родителите си в родния си Ямбол. Там той се видял и със своите племенници – деца на сестра му, които обожавал. За разлика от Лена Миро имал опит в отглеждането на дечица покрай тях. Бориславова също има по-малка сестра, която обаче не е семейна. Загадка остава дали бременната юристка е придружила мъжа си в дома на свекъра и свекървата.

Преди година упорито се говореше, че Лена и родителите на Мирослав не са в съвсем цветущи отношения заради пикантните скандали около нея. Именно за да ги омилостиви, по всяка вероятност тя щяла да кръсти бебето на някой от тях.

По време на депутатската ваканция Бориславова и Иванов едва ли ще пътуват в чужбина, макар екскурзиите да са любимото им хоби, а първото им дете да бе заченато по Коледа в Париж. Поради напредналата бременност на Лена не ѝ било разрешено да лети със самолет, а и не трябвало да се отдалечава твърде много от София, където избрала болница, в която да роди.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не разбира защо опашката за касата просто става все по-дълга и по-дълга – тогава виждат бележката и остават безмълвни
Next: Кристофър Фараона: Вземат ми къщата заради чалгата на Моя страна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.