Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред публика. Причината е заболяване, променило живота и завинаги
  • Новини

Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред публика. Причината е заболяване, променило живота и завинаги

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
celiinekwnksn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според информацията Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред почитателите си.

55-годишната емблематична певица наскоро е диагностицирана със синдрома на скованото лице и се твърди, че се бори да намери лекарства, които да й помогнат. Състоянието на певицата ще остави феновете ѝ съсипани, като се разпространява информация, че може да се наложи да прекрати кариерата си, след като през май отложи концертите си за тази и следващата година.

Това е нещо, което изпълнителката на My Heart Will Go On няма да реши лесно, тъй като тя често споделя, че обича да свири. Но в момента се говори, че състоянието ѝ е толкова зле, че тя не обича да излиза от къщи.
Сега вътрешен източник разкри проблемите, с които се сблъсква звездата у дома, като твърди, че тя е податлива на падане и страда от „непоносими“ спазми.

Източникът заяви пред The National Enquirer: „Селин не се е снимала на публично място от почти 600 дни – и за това има основателна причина. Тя има проблеми с ходенето и е подвластна на силни шумове, които предизвикват спазми, които я правят податлива на падане. Гърбът ѝ е станал прегърбен, а мускулните ѝ спазми понякога са непоносими.“

Източникът твърди, че състоянието ѝ продължава да се влошава. Наскоро тя е преместила сестра си Линда в дома си, който споделя с тримата си синове Рене-Шарл, Еди и Нелсън. Сестра Клодет наскоро разкри, че Селин се вслушва в лекарите в опит да намери лечение.

Клодет разказва пред Le Journal de Montreal:

„Когато ѝ се обаждам и тя е заета, говоря със сестра ми Линда, която живее с нея, и ми казва, че тя работи усилено. Тя слуша най-добрите изследователи в областта на това рядко заболяване колкото е възможно повече. Честно казано, мисля, че тя има нужда най-вече от почивка.

Тя винаги излиза извън рамките на възможностите си, винаги се опитва да бъде най-добрата и на върха на възможностите си. В един момент сърцето и тялото ти се опитват да ти кажат нещо. Важно е да се вслушаш в тях.“

Клодет продължи да обяснява, че сестра ѝ Линда се е преместила при музикалната икона, която е най-малката от 14 братя и сестри, за да ѝ помогне да се грижи за нея, докато тя продължава да се бори с изтощителната болест.

Тя продължи да казва, че сестра ѝ работи усилено за възстановяването си, като добави: „Ние ѝ се доверяваме. Това й е вродено, тя е дисциплинирана във всяка област на живота си… Не можем да намерим лекарство, което да действа, но да имаш надежда е важно.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови зловещи разкрития за ужаса с Дебора
Next: Диляна – майката на Алексей Петров не иска да живее без детето си, ето какво каза тя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.