Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред публика. Причината е заболяване, променило живота и завинаги
  • Новини

Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред публика. Причината е заболяване, променило живота и завинаги

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
celiinekwnksn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според информацията Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред почитателите си.

55-годишната емблематична певица наскоро е диагностицирана със синдрома на скованото лице и се твърди, че се бори да намери лекарства, които да й помогнат. Състоянието на певицата ще остави феновете ѝ съсипани, като се разпространява информация, че може да се наложи да прекрати кариерата си, след като през май отложи концертите си за тази и следващата година.

Това е нещо, което изпълнителката на My Heart Will Go On няма да реши лесно, тъй като тя често споделя, че обича да свири. Но в момента се говори, че състоянието ѝ е толкова зле, че тя не обича да излиза от къщи.
Сега вътрешен източник разкри проблемите, с които се сблъсква звездата у дома, като твърди, че тя е податлива на падане и страда от „непоносими“ спазми.

Източникът заяви пред The National Enquirer: „Селин не се е снимала на публично място от почти 600 дни – и за това има основателна причина. Тя има проблеми с ходенето и е подвластна на силни шумове, които предизвикват спазми, които я правят податлива на падане. Гърбът ѝ е станал прегърбен, а мускулните ѝ спазми понякога са непоносими.“

Източникът твърди, че състоянието ѝ продължава да се влошава. Наскоро тя е преместила сестра си Линда в дома си, който споделя с тримата си синове Рене-Шарл, Еди и Нелсън. Сестра Клодет наскоро разкри, че Селин се вслушва в лекарите в опит да намери лечение.

Клодет разказва пред Le Journal de Montreal:

„Когато ѝ се обаждам и тя е заета, говоря със сестра ми Линда, която живее с нея, и ми казва, че тя работи усилено. Тя слуша най-добрите изследователи в областта на това рядко заболяване колкото е възможно повече. Честно казано, мисля, че тя има нужда най-вече от почивка.

Тя винаги излиза извън рамките на възможностите си, винаги се опитва да бъде най-добрата и на върха на възможностите си. В един момент сърцето и тялото ти се опитват да ти кажат нещо. Важно е да се вслушаш в тях.“

Клодет продължи да обяснява, че сестра ѝ Линда се е преместила при музикалната икона, която е най-малката от 14 братя и сестри, за да ѝ помогне да се грижи за нея, докато тя продължава да се бори с изтощителната болест.

Тя продължи да казва, че сестра ѝ работи усилено за възстановяването си, като добави: „Ние ѝ се доверяваме. Това й е вродено, тя е дисциплинирана във всяка област на живота си… Не можем да намерим лекарство, което да действа, но да имаш надежда е важно.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови зловещи разкрития за ужаса с Дебора
Next: Диляна – майката на Алексей Петров не иска да живее без детето си, ето какво каза тя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.