Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудесата не спират! 22 години след смъртта на Баба Ванга, хората пишат за нейната сила
  • Новини

Чудесата не спират! 22 години след смъртта на Баба Ванга, хората пишат за нейната сила

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
cdsgdfghwqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В дома й в Петрич хората описват чудесата й в книги за впечатления
22 години след смъртта на българската пророчица Ванга в къщата и в Петрич продължават да се случват чудеса. Това твърдят вярващи, които са посетили дома. И са описали чудесата в книгите за впечатления, които стоят там. За 10 години те са станали 8 дебели книги.

„Имах огромно желание за второ дете, но лекарите ми казаха, че заради здравословните ми проблеми, това няма как да се случи. Започнах да идвам в къщата на леля Ванга и се молих дни наред в нейната молитвена стая пред иконите и. И о, Боже, чудото стана, след една година аз вече имам второ дете. И съм благословена и благодарна на светицата“… Това е само една от много истории, които са описали хората дошли в къщата – музей на Ванга.
На 5 май тази година се навършват точно 10 години откакто къщата на пророчицата бе превърната в музей. Нейното завещание, отворено след смъртта й, предизвика доста бурни реакции сред роднините й, но последната воля на пророчицата бе всичко, което тя притежаваше да се дари на държавата. Дарението завари и държавата неподготвена.

Цели 10 години тя се чудеше какво да прави с имота на пророчицата в Петрич. Къщата стоеше залостена, мухъл и течове я съсипваха, докато накрая министерство на финансите намери най-точното решение – да превърне в музей дома на пророчицата, който се води филиал към градския музей.

Българите приветстваха това решение и сега къщата на Ванга е едно от най-посещаваните и емблематични места в Петрич. Привлечени от мистерията, загадката и необяснимото, тук идват всякакви хора от всички краища на света.

Всеки прекрачва прага на този дом с любопитството да види как е живяла пророчицата, да разбере какво е било ежедневието и да се потопи в атмосферата на нейната загадъчност.

Приживе нито един учен не успя да разбере как Ванга вижда в бъдещето и миналото, как разговаря с мъртвите, въпреки че е била изследвана. Но и до ден днешен книгите за Ванга се множат, както и разказите за нейните пророкувания.

Заради все още сбъдващите се предсказания, интересът на туристите и вярващите към дома на Ванга не стихва. За година само през музея в Петрич преминават над 16 хиляди души.

А молитвената стая на пророчицата буквално е станала като църква, хората всеки ден идват и влизат да се молят в нея и да запалят свещ. Затова и това е единственото помещение в музея-дом, което няма ограничително въже и достъпа свободен, разказва „Труд“.

И всичко е подредено така,както някога го е оставила Ванга. В нея са изложени над 3000 предмета – икони, произведения на изкуството, дрехи, лични вещи, снимки, подаръци.

Всяка вещ в дома на пророчицата има своята история и носи нейната енергия. В къщата могат да се видят дрехите и, обувките, чантите и, които говорят за една доста суетна жена.

В къщата е наредена и експозиция от снимки на Ванга от живота и. Градината на къщата също е имала огромно значение за пророчицата. Тя винаги е била отрупана с цветя, а за тях тя казваше, че са живи и затова мразеше някой да и подарява цвете без корен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цунами от щастие ще преобърне живота на ПЕТ зодии на 180 градуса до дни
Next: Сблъсъци в големите градове ще решат бъдещето на кабинета Денков-Габирел

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.