Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума
  • Новини

Трагедията в Гърция е чудовищна! Вижте за какво чудо става дума

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
fgdhfgheerter.jpg

Горските пожари край гръцкия град Александруполис отнеха живота на още двадесет и шест души, след като вчера беше открито тялото на един загинал, съобщи гръцката телевизия „Скай“.

След първоначалната информация от говорителя на пожарната Янис Артопиос за смъртта на 18 души, за които се смята, че са мигранти, тъй като няма подадени сигнали за изчезнали хора в района, огнената стихия в националния резерват Дадия в района на Лефкими, Североизточна Гърция, отне живота на още осем души. Така броят на откритите днес изпепелени тела на предполагаеми мигранти се увеличи до 26.

 

Артопиос подчерта, че съобщенията, изпращани от спешния номер 112 за евакуация на районите, се предават и на мобилни телефони от чужди мрежи, които се намират в района.

Телата са открити в две групи, а на място е изпратен екип на полицията за идентификация на загиналите.

Вчера в същия район беше открито тялото на един загинал човек, за когото също се спекулира, че е мигрант.

Претърсванията в района продължават.

 

Големият пожар в Александруполис не стихва четвърти пореден ден, като в района вече са евакуирани девет селища. Борбата с пожарите продължава и в префектурите Родопи, Беотия, Кавала и островите Евбея (Евия) и Китнос. Вчера пожарът в Беотия, Централна Гърция, отне живота на още един човек.

Слухове сред местните в Гърция твърдят, че някои скотовъдци умишлено оставят животните си да изгорят с цел да се възползват от обезщетения, които се очаква да бъдат между 150 и 500 евро на глава животно.

Главният прокурор на Гърция, Георгия Адилини, започна и проверка за наличие на организиран план зад пожарите в района на Александруполис. Случаите на насилие над мигранти, които местните жители са заподозрели в подпалване, също са обект на разследване. Масивният пожар в района отне живота на над 20 души, вероятно мигранти, и предизвика евакуация на общности и болница, унищожавайки също стотици квадратни километри земя.

 

Адилини насочва усилията си към идентифицирането на възможна престъпна организация с утежняващи обстоятелства. Тя настоява също за приоритетно разследване на насилието срещу мигранти, някои от които са били обект на расистки нападения от страна на местните жители.

Икономистът проф. Йоаким Каламарис от Гърция заяви за Euronews Bulgaria, че има убедителни доказателства, че пожарите са умишлени. Според него, съчетанието от традиционни методи и използването на модерни дронове говори за организирана акция. Гърция, по думите на професора, е била на граничен капацитет в борбата срещу този вид микровойни в региона.

В Турция също има сериозни щети – страната е загубила 34 билиона след пожарите.

Ситуацията с пожарите в Гърция и Турция става все по-комплицирана и тревожна. С нарастващите доказателства и изявления, има основание да се предполага, че пожарите могат да бъдат част от по-широк и умишлен план. В този момент, държавните органи продължават разследванията и полагат всички усилия да противостоят на този вид кризи.

Continue Reading

Previous: Исторически момент за света: Индия кацна на Луната
Next: Дрогиран мъж забил нож в главата на кинолегендата Иван Иванов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.