Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Медсестра спасила момиченце с изгаряния. Срещата им след 38 г. е трогателна
  • Новини

Медсестра спасила момиченце с изгаряния. Срещата им след 38 г. е трогателна

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
dfghgfbwerwersd.jpg

В продължение на десетилетия Аманда Скарпинати пази стара черно-бяла снимка на медицинска сестра, която я гушка като бебе.

Тази снимка е направена в болница в Ню Йорк през 1977 г., след като Аманда е сериозно ранена. Момиченцето, което тогава е само на 3 месеца, пада от дивана върху парен изпарител и получава изгаряния трета степен.

На снимката се вижда, че главата на момиченцето е увита в марля, като медицинската сестра направила всичко възможно да облекчи състоянието на бебето и да я утеши.

През следващите години Аманда трябвало да претърпи няколко операции и да изтърпи тормоз от съучениците си относно външния си вид.

Винаги, когато Аманда била тъжна, тя изваждала черно-бялата снимка на медицинската сестра. Това й носело облекчение, напомняйки й, че някога е имало човек, който се е грижил за нея с голям трепет.

През целия си живот Аманда се надявала да намери своя ангел-пазител. Търсенето й продължило 20 години и накрая жената решила да се обърне към социалните мрежи като последна надежда.

Това, което се случило след това, няма да ви остави безразлични, така че нямаше как да не споделим тази чудесна история с вас.

През 1977 г. 3-месечната Аманда Скарпинати беше била с линейка в градската болница в Олбани в Ню Йорк с изгаряния трета степен, след като падна;а от дивана върху домашен изпарител с пара.

В болницата за нея се грижела млада медицинска сестра. Черно-бели снимки от тази година я показват, че държи Аманда в ръцете си и й се усмихва нежно.

Безмилостният тормоз

Аманда се възстанови;а от случилото се, но, за съжаление, през цялото си детство тя била жертва на безкраен тормоз заради белезите, оставени от изгарянията.

„Израснах обезобразена от изгаряния, така че постоянно бях подигравана и измъчвана“, казва Аманда пред агенция AP. „Тогава погледнах тези снимки и си говорих с нея, въпреки че не знаех коя е тя. Изпитвах облекчение, като гледах тази жена, която изглеждаше толкова много загрижена за мен.“

Аманда се надявала, че един ден ще успее да намери медицинската сестра, която се грижела за нея в този труден момент.

След 20 години неуспешни търсения, Аманда се обърна към социалните медии. Тя споделила черно-белите снимки на страницата си във фейсбук и написала: „Бих искала да знам името й и може би да поговорим и да се срещна с нея. Моля, споделете тези снимки, тъй като никога не знаете до кого могат да достигнат.“

Снимките обиколили интернет

Постът й обиколил интернет пространството, а на следващия ден тя получила съобщението, което чакала.

Анджела Лиъри, която същата година работела като медицинска сестра в болницата, разпознала на снимката колежката си Сюзън Бергер. По това време Сюзън била на 21 години и току-що била завършила колеж. Тя, подобно на Аманда, запазила тези снимки и никога не забрави момичето с изгарянията.

„Помня я. Беше много спокойна“, спомня си Сюзън. „Обикновено, когато извеждат децата от операционната, те спят или плачат. А това момиче беше толкова спокойно и доверчиво. Беше невероятно.“

Скоро след публикацията, 38 години по-късно, медицинската сестра и нейната пациентка се срещат отново и тази среща е много емоционална.

 

„Не знам дали има медицински сестри, които са имали нещо подобно и които са късметлии като мен – да не бъдете забравени през целия си живот“, казва Сюзън.

„За мен е голяма чест да представлявам всички медицински сестри, които са се грижили за Аманда през годините.“

Наистина докосваща история, особено като се има предвид какво е преживяла Аманда през цялото време.

Почитайте медицинските сестри по света, които вършат невероятна работа, като се грижат за хората в най-трудните моменти от живота им. Те наистина заслужават уважение!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов с първи думи за завръщането на Божков
Next: Красавец с чаровна усмивка е заместникът на Сашо Кадиев в Преди обед – вижте каква хубава двойка са с Деси

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.