Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България ще бъде друга, ето защо сме на дъното, Стилиян Петров разкри всичко по БТВ
  • Новини

България ще бъде друга, ето защо сме на дъното, Стилиян Петров разкри всичко по БТВ

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
bfdhdfhrehre.png

Стилиян Петров даде разтърсващо интервю пред Златимир Йочев от БТВ относно предстоящия „Мач на надеждата“, който неговата фондация организира.

Двубоят ще се играе на 6 септември на Националния стадион „Васил Левски“ и в него ще участват много български и чуждестранни бивши и настоящи футболни звезди.

 

В България идват идоли като Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Ашли Йънг, Робер Пирес, Юри Джоркаеф, Джо Коул, Шей Гивън, Неманя Видич и други.

Срещу тях ще се изправят родни легенди, сред които Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Илиан Илиев, Мартин Петров и Димитър Иванков.

 

Фондацията на Стенли и съпругата му Паулина подпомага хора, които се борят с това, през което Стилиян мина. Припомняме, че преди повече от 10 години самият Петров бе диагностициран и премина през изключително тежка битка, като в крайна сметка се пребори.

„От самото начало нашата ангажираност е много важна – да показваме подкрепата на всички тези, които се борят.

Защото аз и семейството ми минахме през това, знаем какви са препятствията.

Знаем колко е трудно не само за хората, които се борят, а и за хората около тях. „там много приятели, които имат близки, познати и хора от семейството, които преминават през това нещо и знаят колко е трудно и оценяват този жест“, сподели Стан.

 

„Моята идея и на съпругата ми е да направим мач както на“ Селтик Парк“, така и на Нацииналния стадион „Васил Левски“ на 6 сепетмври, а също и на „Вила парк“.

Моята кариера премина през много трудности, с много щастливи моменти както в чужбина, така и в България.

Да играя за националния отбор бе голяма гордост за мен.

И това, което мога да дам на хората, е да си кажа с тях „довиждане“ както трябва, защото хората забравят, че футболът беше отнет от мен по един много неприятен начин, което за мен беше много болезнено.

 

Когато ми казаха, че отново няма да мога да играя футбол, това бяха много трудни и тежки месеци за моето семейство и за мен.

Защото като един млад футболист всеки един от нас си има мечти.

Моята мечта беше да играя футбол, да прославям България да бъда някой като човек и като спортист.

Това беше отнето от мен, но когато бях диагностициран, тогава усетих истинската обич на българските фенове и на хората по света“, разказа 44-годишният ексфутболист.

 

Запитан каква емоция е изпитвал, когато феновете по стадионите в 19-ата минута (бел.ред. Стилиян Петров играеше с №19) на мачовете във Великобритания бурно ръкопляскаха, той каза:

„Всичко достигаше до мен.

Спомням си как аз бях в болничната стая, а съпругата ми четеше писма, имейли, послания от фенове от различни краища по света.

Хора, които са преминали през тази битка. Бивши съотборници, които дойдоха да ме видят когато бях в най-тежкото си състояние.

 

Всички тези послания стигаха до мен по един или друг начин, но не забравяй, че аз 12 месеца бях в една болнична стая.

С много тежко лечение и в много малко моменти можех да си спомням какво става.

Но тази подкрепа ми даде сила да се боря и да продължавам.

Да се боря и затова този мач на 6 септември ще даде надежда на много други хора, и да покажем, че сме с тях и ги подкрепяме“.

 

„С непъртение очаквам мача – всички звезди, всички, които ще участват в мача, са готови да направят едно невероятно шоу.

Ще има много изненади за феновете.

Ще има 10 души, които ще бъдат избрани от специален софтуер.

Ще имат честта да бъдат част от съблекалнята, да се видят със звездите, да се снимат с тях.

 

Астън Вила пък е дарил 20 топки от Висшата лига, които ще бъдат подписани от всички звезди.

После ще бъдат изритани в публиката.

Ще има и много други изненади, които ще бъдат на стадиона и ще бъдат част от програмата.

Една голяма благодарност за всички – както за българските бивши звезди, така и за чуждестранните.

Всеки един си дава времето безвъзмездно – и Рой Кийн, и Хенрик Ларсон и Джими Линч.

Всички с нетърпение очакват да дойдат, да видят и да присъстват в България.

Рой Кийн най-вече, тъй като не е бил досега в страната ни и с голямо нетърпение очаква събитието.

 

Приятелството уважението и респектът са много важни в една кариера.

Като човек това съм го запазил. Исках да поканя още доста приятели, но съблекалнята на „Васил Левски“ не е толкова голяма.

Аз нямам проблем с никой.

Ние разговаряме постоянно както за ЦСКА, така и за „Левски“, и за другите отбори.

Всеки един си следва своя път, но аз винаги съм успявал да изслушвам и да бъда част от техните пътувания“.

Това разкри бившият капитан на националния отбор.

„Всеки един се съгласи моментално да участва, без да има въпроси, без да пита кой ще играе и кой не.

Всеки знае какво означава тази кауза за мен, какво правя и колко от времето си давам, за да помагам на другите.

„Както и аз тренирам, така и всички други тренират усърдно.

Всеки, който присъства на едно такова събитие иска да се покаже, да не се изложи и да бъде в оптимална форма.

Повечето от тези звезди играят на подобни събития постоянно. Очаква се едно невероятно шоу“, добави Стилиян.

Той говори и за битката, която заедно с Димитър Бербатов водят с настоящото ръководство на Българския футболен съюз:

 

„Промяната не се случва към момента, защото системата е много закърняла.

Това е най-лошото нещо.

Всичките процеси, начина на работа, хората, които са внедрени в целия този процес, работят само за да задържат работното си място.

Те не гледат за българския футбол.

Това е една друга кауза, за която ние продължаваме да се борим и никога няма да се откажем. Защото всички виждате къде се намира българския футбол. С този „Мач на надеждата“ може би ще дадем шанс на някои от тези млади деца. Те ще могат да видят част от идолите си, да видят, че все още има шанс. Все още може и всеки може да постигне още много неща“.

Continue Reading

Previous: Съобщиха новите заплати град по град, идват съкращения
Next: Ето в кой ден идват дъжд, бури и гръмотевици, посочи Василковски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.