Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус
  • Новини

Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gsgdfgqqqqq.png

Ще ви споделя най-добрата рецепта на баба ми, с която се приготвят страхотно и много трайни домати като зимнина. Издържат повече от всички други, запазват свеж и силен вкус и стават за всякакви ястия.

Запишете си рецептата, защото е много проста и лесна.

Трябват ви:

5 кила домати
по 2 супени лъжици захар и сол
по 1 връзка пресни целина и магданоз
достатъчно и стерилизирани буркани, нови метални капачки.

Ние обичаме във всеки буркан да слагаме и по една две люти чушки.

Приготвяне:

Започнете с измиването на доматите, старателно. Обелете ги, като най-лесния начин е да направите един лек кръст отдолу на домата и след това да го потопите за няколко секунди в гореща вода и веднага в студена. Така кожата ще се смъкне много лесно.

След като обелите доматите ги нарежете на парчета, осолете ги, сложете захарта и накълцайте целината и магданоза. Те трябва да се измият със студена вода, да се отцедят и да се оставят на кърпа или хартия, за да изсъхнат.

Разбъркайте сместа добре и започнете да пълните в буркани – плътно и до горе

През това време може да сложите капачките във фурната, за да се стерилизират. Ако не ви се занимава, става да се избързват със спирт. Затворете бурканите и остава да направите пастьоризацията.

За нея има два начина:

Слагате бурканите в по-голяма и дълбока тава, без да слагате вода. Не трябва да се допират. Вкарвате ги във фурната, която е загрята на 100 градуса – за два часа. След като спрете фурната, оставете ги вътре, докато тя изстине. По този начин доматите траят по 2 години.

Другият по-познат начин е да сложите кърпа на дъното на голяма тенджера, като отново бурканите не трябва да се докосват. Наливате вода докато не стигне на около два пръста от капачките на бурканите. След това загрявате на умерена температура докато водата заври и ги чакате да къкрят около половин час. Спирате огъня и ги оставяте да изстинат с водата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто знам това вече не купувам мезета от магазина – просто заливам месото с водка или коняк, чакам 3 дни и готово
Next: Източници от МВР: Ето кой ще заеме една от най-важните позиции в държавата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.