Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус
  • Новини

Ето рецептата на баба ми за домати в буркани, които траят по 2 години и имат невероятен свеж вкус

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gsgdfgqqqqq.png

Ще ви споделя най-добрата рецепта на баба ми, с която се приготвят страхотно и много трайни домати като зимнина. Издържат повече от всички други, запазват свеж и силен вкус и стават за всякакви ястия.

Запишете си рецептата, защото е много проста и лесна.

Трябват ви:

5 кила домати
по 2 супени лъжици захар и сол
по 1 връзка пресни целина и магданоз
достатъчно и стерилизирани буркани, нови метални капачки.

Ние обичаме във всеки буркан да слагаме и по една две люти чушки.

Приготвяне:

Започнете с измиването на доматите, старателно. Обелете ги, като най-лесния начин е да направите един лек кръст отдолу на домата и след това да го потопите за няколко секунди в гореща вода и веднага в студена. Така кожата ще се смъкне много лесно.

След като обелите доматите ги нарежете на парчета, осолете ги, сложете захарта и накълцайте целината и магданоза. Те трябва да се измият със студена вода, да се отцедят и да се оставят на кърпа или хартия, за да изсъхнат.

Разбъркайте сместа добре и започнете да пълните в буркани – плътно и до горе

През това време може да сложите капачките във фурната, за да се стерилизират. Ако не ви се занимава, става да се избързват със спирт. Затворете бурканите и остава да направите пастьоризацията.

За нея има два начина:

Слагате бурканите в по-голяма и дълбока тава, без да слагате вода. Не трябва да се допират. Вкарвате ги във фурната, която е загрята на 100 градуса – за два часа. След като спрете фурната, оставете ги вътре, докато тя изстине. По този начин доматите траят по 2 години.

Другият по-познат начин е да сложите кърпа на дъното на голяма тенджера, като отново бурканите не трябва да се докосват. Наливате вода докато не стигне на около два пръста от капачките на бурканите. След това загрявате на умерена температура докато водата заври и ги чакате да къкрят около половин час. Спирате огъня и ги оставяте да изстинат с водата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто знам това вече не купувам мезета от магазина – просто заливам месото с водка или коняк, чакам 3 дни и готово
Next: Източници от МВР: Ето кой ще заеме една от най-важните позиции в държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.