Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 31 август ще грее рядка Синя луна. Какво да направим, за да отключим изобилие
  • Новини

На 31 август ще грее рядка Синя луна. Какво да направим, за да отключим изобилие

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
vsagqwtqwrs.jpg

Вселената е пълна с изненади и подаръци!

В последния ден от отиващото си лято ще се случи уникална Суперлуна. Вселената и природата са ни приготвили много изненади и подаръци!

Точно на 31 август, в навечерието на прехода към есента, ни се дава възможност да посрещнем новия сезон съзнателно, красиво, енергично и вълшебно.

По време на Суперлуна Луната се приближава особено близо до Земята. Второто пълнолуние в един месец се нарича Синя луна. Това ще се случи пак следващия август, а после едва три години по-късно.

Не забравяйте, че влиянието на Пълнолунието започва три дни преди пика и продължава три дни след това.

Тоест вече е много важно да проследите емоциите си, да се справите с истинските желания, да подредите нещата вкъщи, мислите си и хората около вас.

Енергията ще е голяма! Ето защо мнозина ще искат да я изразходват някъде. Най-лесното нещо е да заформите конфликт и да говорите лоши неща. Това е неекологичен и разрушителен начин за взаимодействие със собствената ви енергия.

В никакъв случай не го правим. По-добре е да се ограничите в общуването, където очевидно има изблици от страст.

Не вземайте прибързани решения: нови проекти, раздяла или обратното – начало на на връзка – не докосваме всичко това през този период.

Уединението и подготовката за времето на щастливи промени, които ще започнат през есента, е основната ви задача сега.

Изградете обективен и адекватен диалог с вътрешното си Аз, проследете емоциите и честно анализирайте защо едно или друго нещо се пробужда във вас сега.

Не търсете отправна точка в други хора и събития, а в себе си. Защо това се случва с вас? Защо реагирате по този начин? Защо живеете по този начин в този момент от живота си?

Това пълнолуние е портал. Сега трябва да подходите сериозно как ще започнете новия период от живота си.

Освободете истинските си желания и намерения, спрете да мислите за лошото и да си измисляте пречки. Отървете се от ненужната плява и всичко, което ви дърпа надолу.

Фиксирайте в мислите си върху това, че всичко не е напразно и че ще получите точно това, което имате като настройка, енергия и желание.

Настройте се да ЖИВЕЕТЕ с осъзнаването, че сте тук с причина. Живейте от изобилието на вътрешното усещане и мощното усещане, че много важни моменти от живота ви се случват точно сега. Живейте от изобилието на естествената си искреност.

През този период може да се появят скрити таланти или да се появи желание да се занимавате с нещо, което е изоставено дълго време. Слушайте внимателно поривите на вътрешното аз.

Този период е особено добър само за тези, които влагат душата, сърцето, любовта си в работата си и я споделят. Креативни хора – творете с пълна сила!

Основният инструмент в предстоящото събитие е анализ на миналото, истинските желания, собствените умения, нужди и чувства.

Проследете и отговорете на въпроса къде влагате най-много енергия, къде отива тя? И в същото време помислете в ккоя област не ви достига енергия и защо…

Не засенчвайте творческите импулси, които ще дойдат в периода на Супер Луната. Това не е просто желание за рисуване или промяна на вида дейност. Това са знаци и импулси за ярки и силни промени.

Не забравяйте да визуализирате вашите желания, в цветове и ясно представящи резултата, от който се нуждаем.

Посветете 30 август на себе си: спомнете най-хубавите и най-ярките моменти от лятото, благодарете за всичко, което ви се случи и се случва в момента, включете вътрешната си светлина и мека усмивка, настройте се на най-доброто, най-щастливото и най-вълшебното настроение!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир
Next: Адвокатът на Васил Божков обяви какво е казал клиентът му на разпитите и какво се е случило по време на тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.