Да бъдеш идеална майка и любяща съпруга, да поддържаш дома чист и удобен, че и дори да ходиш на работа е доста трудна задача. Добавете към това и малки деца и тогава думите „тишина“ и „мир“ ще изчезнат от описанието на вашето ежедневие.
Всичко това е много познато на Хейли, героинята на нашата история. За нея всеки ден представлява нов пъзел и най-малките пречки могат да имат най-големи последствия.
Един ден Хейли шофирала напът за работа, но „заседнала“ зад бавно движеща се кола. Тя едва сдържана недоволството си от това.
Все пак Хейли бързла, за да не закъснее за работа и и нямала време да седи безучастно зад кола, която се движела под препоръчителната скорост на пътя.
Но когато Хейли спряла на червен светофар, тя забелязала бележка, залепена на задното стъкло на бавната кола.
След като прочете написаното на нея, Хейли почувствала, че трябва да сподели мислите си в своя блог Thoughts, Dots and Tots. Тя казва, че в този ден мирогледът й се променил драстично.
Ето какво написала:
„Докато карах за работа, бях зад една кола. На бележка, залепена на задния прозорец, беше написано: „Уча се да шофирам с ръчна скоростна кутия. Съжалявам за бавното пътуване.“
Когато прочетох тези думи, спрях да се притеснявам, че съм останала зад тази кола. Всъщност шофьорът се справяпе доста добре с шофирането, въпреки бавното каране.
Тогава се запитах: ако тази бележка не беше на прозореца, щях ли да съм още ядосана и притеснена? Сигурна съм, че да.
Не знаем какво се случва в живота на всеки от нас. Не носим плакати и табели, разказващи за нашите трудности и проблеми. Не слагаме надписи върху дрехите като „развеждам се“ или „детето ми почина“ или „имам рак“.
Ако знаехме какво се случва в живота на всеки от нас, щяхме да се отнасяме към всичко с по-голямо разбиране.
Но защо, за да се отнасяме добре един към друг, трябва да знаем как се чувства човек?! Трябва да правим добро, независимо от обстоятелствата.
Нека бъдем малко по-толерантни, по-добри и по-състрадателни към другите.“
Ръкописната бележка наистина оставила отпечатък върху мирогледа на Хейли. Тя все още можеше да бъде ядосана и нервна, докато шофира, но вместо това избра да се освободи от гнева и разочарованието си, като пое дълбоко въздух и запази спокойствие.
Всички трябва да последваме съвета на Хейли (включително и аз).
Колко често се ядосваме, когато автобусът закъснява, или сме груби, или трябва да чакаме някого дълго време?
Защо е всичко това? Да, защо – гневът няма да помогне с нищо. Защо не проявяваме доброта и състрадание?
Ще бъде по-добре за всички нас да живеем в приятелски и хармоничен свят. Колко чудесно би било, ако можем да поемем дълбоко дъх и да си спомним съвета на Хейли, вместо да се ядосваме и изнервяме.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: