Ще започна, цитирайки заглавия по темата – от новини от последния (по-малко от) месец:
1. „След ареста на лекари за източване на НЗОК: Защо медицински лица злоупотребяват с парите на пациентите?“;
2. „Д-р Ненков: Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лв.“;
3. „Болниците няма да могат да осигурят заплати, заложени в Колективния трудов договор, ако не се повишат цените на клиничните пътеки“;
4. „”Да мрем в болницата ли?”: Защо педиатрите във Враца напускат“.
…
Ако дори само прочетете заглавията, ще можете да си представите нелошо картинката от следващите редове. В заглавията видяхте, че здравната каса се точи и има тежки злоупотреби, има гигантска разлика между заплатите на лекарите и директорите им, въпреки КОЛОСАЛНИТЕ заплати, които директорите взимат, ПАРИ НЯМА и ще трябва да се оскъпяват клиничните пътеки, за капак – има лекари, които чувстват, че ще умрат в болницата, в която работят, и им е писнало.
…
По принцип, е хубаво, когато се прави нещо – да се прави КАТО ХОРАТА, а не да се прави стихийно ЗА ПРЕД ХОРАТА, за да има моментен пиар ефект с резултати като кучето на нивата; или като във вица: „Видях стара баба в автобуса и станах – да ѝ отстъпя мястото си – и си загубих работата като шофьор на автобус“.
Досега всяка инициатива за реформа в здравеопазването е с ефект като в споменатия виц – прави се нещо, за да се каже, че се е направило нещо, но резултатите са утежняване живота на пациентите и на лекарите. Докато шефовете се гушат с пари и им дреме на стетоскопа за живота и здравето на хората.
Преди малко повече от месец финансовият министър Асен Василев разкри, че в държавните болници има гигантско разминаване в заплатите и има директори, които взимат по 40 пъти (ПЪТИ!) повече от лекарите в същите болници… за медицинските сестри – да не говорим.
Я да помислим сега – от какво има недостиг в държавата – от квалифицирани медици, лекари и медицински сестри; или от директори?
Защо досега всичките „реформи“ са правени така, че да награждават директорите и да правят живота на лекарите надолу по веригата все по-труден? За едно направление човек трябва да прекара дни в болницата, а личният му лекар често му казва, че са свършили за месеца, да дойде по-късно, ако не е умрял междувременно.
Измислят се схеми за подкупи, за „под масата“, разни менте доктори се рекламират във Facebook, че „съдействат за ТЕЛК“ (знаете какво значи това), всичко това се случва под носа на лапачите на гигантските заплати, но не ги засяга. Случва се и под носа на „реформаторите“, но и те нехаят.
Междувременно сме на първо място по смъртност и по заболеваемост, младите лекари масово имигрират извън страната, а директори на болници, които можем просто да наричаме „фабрики за смърт“, взимат заплати от порядъка на 40 пъти повече от лекарите си.
За какво ги награждаваме така?
За какво им благодарим с тези заплати?
За какво ги компенсираме?
Колко пъти досега си играхме на „реформи“? Какво ни донесе това? Превръщане на болниците в търговски дружества. Ненужни операции за осакатяване на пациентите, само за да се точат клиничните пътеки; откази за лечение, защото направленията били свършили, занемаряване на стари и болни пациенти с лош изглед за терапията, отказ от това да им бъде подобрено качеството на живот и още, и още, и още.
Шефове по болници се окопават във властта, защото после тече към тях – от клинични пътеки, от заплати, за корупцията да не говорим, там потоците са неизчерпаеми.
И вместо да се съсредоточават в подреждане на делата в дадената болница и подобряване на работата и лечението, шефовете се съсредоточават в запазване на постовете си, в създаване на вериги от слухари, които да им доносничат, да създават интриги, разделят, за да владеят, много директори плащат подкупи нагоре по веригата, за да печелят конкурсите или техни хора да печелят конкурсите (о, да, знам за такива и знам, че не само аз го знам), често всичко това се прави с ясното съзнание, че ощетява пациентите, но въпреки това се прави. За пари. За много пари. А хора умират, страдат, боледуват и се влачат от болница в болница.
Още едно разкритие отпреди месец беше, че по тези болници има т.нар. „бордове… не, не ТОВА беше разкритието, отдавна знаем за това; разкритието беше, че членовете на тези бордове са си гласували заплати от по 15 000 лв. на месец. Тези бордове често се събират на заседание ЕДИН ПЪТ В МЕСЕЦА.
15 000 лв. за едно събиране в месеца.
Това са хора, които взимат заплати и от други места (някои са директори с по 20 000 – 30 000 лв. заплати). Но дори само това да им беше – едно ходене на работа за месеца – 15 бона. Не е зле, нали? Вие колко взимате? А колко пъти в месеца ходите на работа?
Като управителни органи в ДЪРЖАВНИ болници, сещате ли се откъде идват парите за тези заплати от по 15 бона? Да, правилно предполагате – от вас. А вие колко пъти останахте доволни от обслужването, лечението, пестенето на вашето време, правилното диагностициране в държавните болници, в които отиват осигуровките и данъците ви? Надявам се поне 15 пъти тоя месец да сте били доволни – по един за всеки хиляда лева от заплатата на някой член. Член на борд, искам да кажа.
Автор: Александър Томов
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: