Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена
  • Новини

Шок в София: Троен спешен екип е извикан за уж умираща жена

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dfshdfhfdgreger.jpg

След публикуването на скандални кадри как жена танцува кючек върху линейка, пред bTV Катя Сунгарска от столичната Спешна помощ разказа фрапантни случаи, с които се сблъскват медиците ежедневно.

„Това с кючека щеше да е смешно, ако не беше жалко.

На мен ми се сви душата, когато вашата репортерка каза, че тази жена е заминала с цялото си семейство на гурбет в чужбина. Тази жена и нейната фамилия са лицето на България по света“, коментира Сунгарска шокиращите кадри на неприличния танц.

По думите ѝ по тези квартали екипите се сблъскват редовно с агресивно отношение. „Всички в централата на Спешна помощ изтръпват, защото знаят, че линейката ще бъде блокирана за часове вътре. От всички къщи започват да прииждат болни хора, за да ги прегледат безплатно на място“, казва Сунгарска.

Тя разказа и потресаващ случай от столицата.

Троен реанимационен екип е извикан на адрес от дъщеря, която твърди, че майка ѝ умира. „Екипът заварва майката в много неприлично състояние, окъпана в телесни течности. Дъщеря ѝ казва, че е безработна и спешният екип да почисти майка ѝ, след което да я откара в болница, за да я гледат“, казва Сунгарска.

След като спешните медици обясняват на жената, че не извършват социална дейност, тя става агресивна и започва да ги обижда.

„Когато тя е разбрала, че това няма да се случи, започнала да ги обижда – сестрите с думата с „к“, а лекарят с обидната за мъжете дума с „п“.

Екипът звъни в централата, за да извикат полиция, като тогава жената започнала да крещи отстрани „Бият ме, пребиват ме от спешна помощ“. А лекарят се прибра одран и насинен“, казва Сунгарска.

„Всеки път когато ходим на такива адреси се говори с хората, но те са с нагласата, че някой винаги им е длъжен за нещо“, казва тя.

По думите ѝ трябва да има наказания за подобни случаи, защото навсякъде по света е така.

Жената играла кючек върху линейка, живее в село Градец.

„Жената се беше качила върху предния прозорец на линейката. Близките ѝ я свалиха. 25 години съм шофьор на линейка и от ден на ден е по-зле. Нямаме подкрепа от реда. Отиваме с голи ръце.

Мисля, че е редно да има и полиция с нас. Колеги са бити, обиждани. Има много случки. Този случай беше зрелищен, някаква дива музика“, обясни шофьорът на линейката.

„Понякога има нормални хора, които наистина имат нужда. Понякога са подигравки, викат те за глупости. Миналите години имаше доста фалшиви сигнали. Гледаха ни сеира за колко време ще стигнем до Градец“, добави той.

Налага се екипът да изчака в линейката, докато жената се натанцува и да бъде свалена. В Котел има само една линейка.

В момента цялата фамилия се е изнесла, за да работят в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Моментът настъпи! Пожелай си нещо тази нощ и то ще се сбъдне! Трябва да е от сърце!
Next: Нинова: Къде е Борисов?! В стаички и манастири прави сглобки

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.