Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо всички посолства пазят в тайна къде са Елена и децата й
  • Новини

Защо всички посолства пазят в тайна къде са Елена и децата й

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
qwgsdgdshdfghtrhtr.png

Консулствата избягват въпросите, отговаряйки, че са разбрали за случая от печата или “нямат данни за семейството”
Жената тръгнала по чехли, в червената й чанта били само паспортите, нямалa пари. Медицинските картони на децата и актовете им за раждане останали в България
Документът за пребиваване у нас изтекъл 3 дни преди изчезването, чакала новия до седмици

Мястото, на което се намира изчезналата в Истанбул с децата си Елена Станева, остава тайна. Нито едно от посолствата не пожела да отговори какво е наложило жената, чиито следи се губят от 27 август, да бъде скрита.

“24 часа – 168 истории” изпрати запитване, включително до беларуското консулство в Турция, за да установи дали те са приютили Елена, като тяхна гражданка, и качена ли е на самолет към родината си.

“Нямаме никакви подробности за това семейство”, отговориха лаконично оттам.

От българското дипломатическо представителство в Минск обясниха, че са запознати със случая от “публикации в печата”.

На въпрос дали наистина Елена, дъщеря й Сияна и синът й Кристиян са на територията на друга страна, извън Турция, и как майката е преминала границите без декларация за съгласие от бащата, от Външно министерство върнаха, че запитването не е в компетенциите им.

Именно затова е интересен маршрутът на жената, след като напуска хотела, в който семейството е отседнало.

Най-логично е в деня на изчезването си първо да е потърсила връзка с посолството на Беларус. Причината – то ще уведоми съответните служби в родината й, за да може по най-бързия начин да бъде организирано прибирането. Справка на медията ни показа, че пътят с кола от хотела, където са нощували Станеви, до сградата на посолството би отнел само 13 минути в случай че няма трафик. Ако има, ще са необходими 20 – 25 минути.

С градски транспорт би пътувала между 30 и 50 минути в зависимост от прекачванията. Най-малка е вероятността да е тръгнала пеша с две малки деца, тъй като ще им се наложи да вървят над 2 часа.

Не може да се изключи и вариант да е посетила полицейско управление, преди да бъде откарана до беларуското посолство. Най-близкият офис на полицията е бил само на 15 минути с кола и над 35 минути с градския транспорт.

Разбира се, това са само предположения, тъй като маршрутът й, след като напуска хотела, е неизвестен. Едно обаче е сигурно – властите са засекли движението й, защото голяма част от улиците в Истанбул се наблюдават чрез модерни камери за лицево разпознаване. Особено в по-централните квартали, където Станеви са нощували.

Районът също не е бил напълно непознат за Елена, защото и друг пък семейството е отсядало там.

“Станислав Станев (съпругът – бел. ред.) и близките му са наши чести гости и приятели”, обясниха от Comfort Suites след запитване на “24 часа – 168 истории”.

При това положение е много интересно как жената получава защита и й се позволява да запази “местонахождението си тайно към момента”.

Елена е “установена на територията на друга страна” и отдавна не е в Истанбул, което означава, че властите са разрешили да преминава различни граници без подписана от бащата декларация за двете им деца – 4-годишната Сияна и 2-годишния Кристиян. Нещо, което законът у нас изисква.

Предполага се, че тя е получила зелена светлина на база солидни доказателства, но тук възниква логичният въпрос – за какво? Както и в кои случаи някой получава защита в Беларус?

Проверката ни показа, че на Елена е могло да се осигури държавна закрила и да бъде прибрана в родината си, ако нейният живот е бил застрашен. Като беларуска гражданка тя ще бъде транспортирана спешно до страната си в случай че сподели за реална опасност, която грози нея и децата й. Преди да изчезне обаче не е споделяла пред никого за такава.

Докато семейството е било в България – приблизително 7 месеца, няма подадени жалби от нейна страна за домашно насилие. Мъжът й Станислав Станев също е категоричен, че такова не е имало. Оплаквания липсвали и в Беларус, където са живяли години наред.

“Думата развод никога не е стояла на дневен ред при нас – разказва той пред “24 часа – 168 истории”. – Като всички останали сме имали пререкания, но те са били в границите на нормалното. Когато сме имали скандали, никога не се е споменавал въпросът за развода. Изговаряли сме проблемите си и сме ги разрешавали. Обсъждали сме, че каквото и да става, двама души могат да се оправят, ако седнат и поговорят. Аз не искам да лишавам децата си от майка им, защото не желая семейството ми да изглежда по този начин. Именно защото те са моят живот и ги обичам повече от всичко.”

Вероятно заради това, но и заради липсата на официално съобщение, феновете на конспирациите започнаха да правят най-различни предположения. В мрежата някои повдигнаха въпроса дали жената не е била свързана със службите в Минск? Факт е, че досега има няколко случая на странни изчезвания на беларуски граждани, които по-късно се оказват в родината си. Конкретно в тази история подобна версия звучи доста странно, като се има предвид, че Елена е майка на две малки деца. С какво би могла да е полезна на разузнаването и контраразузнаването една домакиня, не е много ясно. Липсват и следи за шпионска дейност.

От тази гледна точка е интересно какви документи е носела, когато напуска хотела в Истанбул.

Станева тръгва без никакъв багаж, дори е била по чехли. Не е взела и дрехи на децата. В малката червена чанта са били само паспортите им. Мъжът й казва, че не е носила никакви пари в себе си. Ако все пак е разполагала с някакви, те са били лични спестявания, за които той не е знаел.

Всички останали документи са в дома им в България. Сред тях – медицинските картони на децата, които са били нужни, за да имат личен лекар у нас. В жилището все още са и актовете им за раждане – на български и беларуски.

“24 часа – 168 истории” успя да се сдобие с разрешението на Елена за пребиваване в България. То е било издадено на 8 септември 2022 г. в Перник, като забележката в него гласи: “Член на семейство на български гражданин”. Типът на документа е бил “продължително пребиваване”, като е посочено още, че Станева е гражданка на Беларус и е родена на 13 май 1988 г.

Справка показа, че валидността му е била до 24 август тази година, което означава, че разрешението е изтекло 3 дни преди изчезването в Турция. Семейството е подало молба за ново, което трябвало да излезе до седмици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка си поръча Lamborghini за над 1 млн. лева
Next: Тя е най-мъдрата жена в зодиака: Тя е независима жена, винаги казва какво мисли и никога не избягва истината

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.