Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо всички посолства пазят в тайна къде са Елена и децата й
  • Новини

Защо всички посолства пазят в тайна къде са Елена и децата й

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
qwgsdgdshdfghtrhtr.png

Консулствата избягват въпросите, отговаряйки, че са разбрали за случая от печата или “нямат данни за семейството”
Жената тръгнала по чехли, в червената й чанта били само паспортите, нямалa пари. Медицинските картони на децата и актовете им за раждане останали в България
Документът за пребиваване у нас изтекъл 3 дни преди изчезването, чакала новия до седмици

Мястото, на което се намира изчезналата в Истанбул с децата си Елена Станева, остава тайна. Нито едно от посолствата не пожела да отговори какво е наложило жената, чиито следи се губят от 27 август, да бъде скрита.

“24 часа – 168 истории” изпрати запитване, включително до беларуското консулство в Турция, за да установи дали те са приютили Елена, като тяхна гражданка, и качена ли е на самолет към родината си.

“Нямаме никакви подробности за това семейство”, отговориха лаконично оттам.

От българското дипломатическо представителство в Минск обясниха, че са запознати със случая от “публикации в печата”.

На въпрос дали наистина Елена, дъщеря й Сияна и синът й Кристиян са на територията на друга страна, извън Турция, и как майката е преминала границите без декларация за съгласие от бащата, от Външно министерство върнаха, че запитването не е в компетенциите им.

Именно затова е интересен маршрутът на жената, след като напуска хотела, в който семейството е отседнало.

Най-логично е в деня на изчезването си първо да е потърсила връзка с посолството на Беларус. Причината – то ще уведоми съответните служби в родината й, за да може по най-бързия начин да бъде организирано прибирането. Справка на медията ни показа, че пътят с кола от хотела, където са нощували Станеви, до сградата на посолството би отнел само 13 минути в случай че няма трафик. Ако има, ще са необходими 20 – 25 минути.

С градски транспорт би пътувала между 30 и 50 минути в зависимост от прекачванията. Най-малка е вероятността да е тръгнала пеша с две малки деца, тъй като ще им се наложи да вървят над 2 часа.

Не може да се изключи и вариант да е посетила полицейско управление, преди да бъде откарана до беларуското посолство. Най-близкият офис на полицията е бил само на 15 минути с кола и над 35 минути с градския транспорт.

Разбира се, това са само предположения, тъй като маршрутът й, след като напуска хотела, е неизвестен. Едно обаче е сигурно – властите са засекли движението й, защото голяма част от улиците в Истанбул се наблюдават чрез модерни камери за лицево разпознаване. Особено в по-централните квартали, където Станеви са нощували.

Районът също не е бил напълно непознат за Елена, защото и друг пък семейството е отсядало там.

“Станислав Станев (съпругът – бел. ред.) и близките му са наши чести гости и приятели”, обясниха от Comfort Suites след запитване на “24 часа – 168 истории”.

При това положение е много интересно как жената получава защита и й се позволява да запази “местонахождението си тайно към момента”.

Елена е “установена на територията на друга страна” и отдавна не е в Истанбул, което означава, че властите са разрешили да преминава различни граници без подписана от бащата декларация за двете им деца – 4-годишната Сияна и 2-годишния Кристиян. Нещо, което законът у нас изисква.

Предполага се, че тя е получила зелена светлина на база солидни доказателства, но тук възниква логичният въпрос – за какво? Както и в кои случаи някой получава защита в Беларус?

Проверката ни показа, че на Елена е могло да се осигури държавна закрила и да бъде прибрана в родината си, ако нейният живот е бил застрашен. Като беларуска гражданка тя ще бъде транспортирана спешно до страната си в случай че сподели за реална опасност, която грози нея и децата й. Преди да изчезне обаче не е споделяла пред никого за такава.

Докато семейството е било в България – приблизително 7 месеца, няма подадени жалби от нейна страна за домашно насилие. Мъжът й Станислав Станев също е категоричен, че такова не е имало. Оплаквания липсвали и в Беларус, където са живяли години наред.

“Думата развод никога не е стояла на дневен ред при нас – разказва той пред “24 часа – 168 истории”. – Като всички останали сме имали пререкания, но те са били в границите на нормалното. Когато сме имали скандали, никога не се е споменавал въпросът за развода. Изговаряли сме проблемите си и сме ги разрешавали. Обсъждали сме, че каквото и да става, двама души могат да се оправят, ако седнат и поговорят. Аз не искам да лишавам децата си от майка им, защото не желая семейството ми да изглежда по този начин. Именно защото те са моят живот и ги обичам повече от всичко.”

Вероятно заради това, но и заради липсата на официално съобщение, феновете на конспирациите започнаха да правят най-различни предположения. В мрежата някои повдигнаха въпроса дали жената не е била свързана със службите в Минск? Факт е, че досега има няколко случая на странни изчезвания на беларуски граждани, които по-късно се оказват в родината си. Конкретно в тази история подобна версия звучи доста странно, като се има предвид, че Елена е майка на две малки деца. С какво би могла да е полезна на разузнаването и контраразузнаването една домакиня, не е много ясно. Липсват и следи за шпионска дейност.

От тази гледна точка е интересно какви документи е носела, когато напуска хотела в Истанбул.

Станева тръгва без никакъв багаж, дори е била по чехли. Не е взела и дрехи на децата. В малката червена чанта са били само паспортите им. Мъжът й казва, че не е носила никакви пари в себе си. Ако все пак е разполагала с някакви, те са били лични спестявания, за които той не е знаел.

Всички останали документи са в дома им в България. Сред тях – медицинските картони на децата, които са били нужни, за да имат личен лекар у нас. В жилището все още са и актовете им за раждане – на български и беларуски.

“24 часа – 168 истории” успя да се сдобие с разрешението на Елена за пребиваване в България. То е било издадено на 8 септември 2022 г. в Перник, като забележката в него гласи: “Член на семейство на български гражданин”. Типът на документа е бил “продължително пребиваване”, като е посочено още, че Станева е гражданка на Беларус и е родена на 13 май 1988 г.

Справка показа, че валидността му е била до 24 август тази година, което означава, че разрешението е изтекло 3 дни преди изчезването в Турция. Семейството е подало молба за ново, което трябвало да излезе до седмици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка си поръча Lamborghini за над 1 млн. лева
Next: Тя е най-мъдрата жена в зодиака: Тя е независима жена, винаги казва какво мисли и никога не избягва истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ужасна вест за България! Фалира един от гигантите ни със стотици служители, бълващ продукция за цял свят
  • – Дъще, в Италия има работа. Тук за теб няма нищо. Тръгвай – тези думи каза мама, когато бях на 22, и аз ѝ повярвах за следващите 17 години.
  • На първа инстанция Мартин Варадинов бе освободен от ареста
  • Капитан Тодор Георгиев: Дроновете, ударили кораба край нос Калиакра, са руски
  • Административен съд – София-област потвърди на първа инстанция санкциите на обща стойност близо 310 хил. евро, наложени от Комисията за защита на конкуренцията
  • Кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев заяви, че България трябва да има активна роля в усилията за постигане на мир в Украйна и да се противопостави на изпращането на български войници.
  • Икономистът проф. Боян Дуранкев разкри шокираща разлика между цените в ресторантите у нас и тези в Пекин, в така актуалния тренд „в България е най-скъпо“. 
  • Заради високи цени: Удрят „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ с 60 милиона глоба!
  • Асен Василев къса окончателно с ДБ след изборите
  • Обрат по делото на прокурорския син: Съдът разреши екстрадицията му в Гърция

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.