Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
  • Новини

Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
adsghfdghfgrwqewq.png

Руската църква ще отвори отново врати до празника на Св. Иван Рилски – 19 октомври,
тачен и от двата народа. Това разкриха сведущи духовници от Софийска епархия.

 

Те припомниха, че Рилският Чудотворец е бил духовен пример за много руски праведници,
а един от тях е самият Свети Йоан Кронщадски. Град Рилск също носи името на небесния
закрилник на българите, където се е пазила десницата от мощите му. Именно оттам
през 1935 г. в Руската черква пристига за поклонение чудотворната икона „Богородица
Знамение“.

 

Кога московският патриарх Кирил ще изпрати своя нов човек в София – това гадаят
и миряни, идващи всеки ден пред затворения храм да запалят свещ, да се помолят,
пък и да проверят дали поне криптата на Свети Серафим Софийски Чудотворец не е
отворила. Според Ловчанския митрополит Гавриил добрата развръзка на ситуацията няма да
се забави.

 

„Нямам връзка със свещеноначалието в Русия, за да зная в какъв срок ще пратят
новия предстоятел, но явно е, че ще решат въпроса –  колкото зависи от тях – бързо. От писмото на патриарх Кирил до патриарх Неофит
ясно разбираме, че вероятно имат намерение да не се бавят“, тълкува кризисната
кореспонденция владиката.

 

Той припомни и позицията на Светия синод: „Ние сме казали, че нямаме правомощия
да отворим църквата“.

Владиката отрече слуховете, че на заседанието на Синода от 3 октомври се е коментирал
спасителен вариант, при който да се отвори само криптата на храма с български
свещеници. Там  стои саркофагът с мощите на тачения у нас православен светец и чудотворец Св.
Серафим Соболев.

 

„И кой да я отвори,  ние не можем, трябва посолството да го стори. А те ще го направят, когато руският
патриарх им даде знак. Най-правилният законен вариант е това да се случи, когато
пристигне новият предстоятел на храма. Надяваме се, че това ще се случи скоро“,
заключи архиереят.

 

Седмица по-рано главата на БПЦ изпрати писмо до Московската патриаршия. С него
патриарх Неофит я информира, че е назначил четирима духовници, които да заместят
изгонените руски духовници, нарочени за шпиони, воглаве с предстоятеля на „Свети
Николай Мирликийски“ Васиан (Змеев).

 

Те бяха експулсирани от ДАНС, като мярката от 21 септември бе последвана от демонстративно
затваряне на черквата-подворие от страна на руското посолството.

 

Скандалът раздели миряни и духовници на два лагера. В единия се коментира, че
ако са били прегрешили в нещо архимандрит Васиан и другите духовници, е трябвало
да бъдат съдени у нас, както това се случва в момента със заподозрените в шпионаж
българи във Великобритания.

 

Масло в огъня налива и фактът, че изгонването на православните духовници съвпадна
с вихрещите се скандали в управляващата коалиция относно реформата на службите
за сигурност в България.

От другата страна на везната стоят наблюденията на миряни и духовници, че след
2000 г. българските попове са натирени от Руската църква.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Перник с първи думи след бруталната атака: Мафията е побесняла, следят ме!
Next: Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.