Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват
  • Новини

Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
adsghfdghfgrwqewq.png

Руската църква ще отвори отново врати до празника на Св. Иван Рилски – 19 октомври,
тачен и от двата народа. Това разкриха сведущи духовници от Софийска епархия.

 

Те припомниха, че Рилският Чудотворец е бил духовен пример за много руски праведници,
а един от тях е самият Свети Йоан Кронщадски. Град Рилск също носи името на небесния
закрилник на българите, където се е пазила десницата от мощите му. Именно оттам
през 1935 г. в Руската черква пристига за поклонение чудотворната икона „Богородица
Знамение“.

 

Кога московският патриарх Кирил ще изпрати своя нов човек в София – това гадаят
и миряни, идващи всеки ден пред затворения храм да запалят свещ, да се помолят,
пък и да проверят дали поне криптата на Свети Серафим Софийски Чудотворец не е
отворила. Според Ловчанския митрополит Гавриил добрата развръзка на ситуацията няма да
се забави.

 

„Нямам връзка със свещеноначалието в Русия, за да зная в какъв срок ще пратят
новия предстоятел, но явно е, че ще решат въпроса –  колкото зависи от тях – бързо. От писмото на патриарх Кирил до патриарх Неофит
ясно разбираме, че вероятно имат намерение да не се бавят“, тълкува кризисната
кореспонденция владиката.

 

Той припомни и позицията на Светия синод: „Ние сме казали, че нямаме правомощия
да отворим църквата“.

Владиката отрече слуховете, че на заседанието на Синода от 3 октомври се е коментирал
спасителен вариант, при който да се отвори само криптата на храма с български
свещеници. Там  стои саркофагът с мощите на тачения у нас православен светец и чудотворец Св.
Серафим Соболев.

 

„И кой да я отвори,  ние не можем, трябва посолството да го стори. А те ще го направят, когато руският
патриарх им даде знак. Най-правилният законен вариант е това да се случи, когато
пристигне новият предстоятел на храма. Надяваме се, че това ще се случи скоро“,
заключи архиереят.

 

Седмица по-рано главата на БПЦ изпрати писмо до Московската патриаршия. С него
патриарх Неофит я информира, че е назначил четирима духовници, които да заместят
изгонените руски духовници, нарочени за шпиони, воглаве с предстоятеля на „Свети
Николай Мирликийски“ Васиан (Змеев).

 

Те бяха експулсирани от ДАНС, като мярката от 21 септември бе последвана от демонстративно
затваряне на черквата-подворие от страна на руското посолството.

 

Скандалът раздели миряни и духовници на два лагера. В единия се коментира, че
ако са били прегрешили в нещо архимандрит Васиан и другите духовници, е трябвало
да бъдат съдени у нас, както това се случва в момента със заподозрените в шпионаж
българи във Великобритания.

 

Масло в огъня налива и фактът, че изгонването на православните духовници съвпадна
с вихрещите се скандали в управляващата коалиция относно реформата на службите
за сигурност в България.

От другата страна на везната стоят наблюденията на миряни и духовници, че след
2000 г. българските попове са натирени от Руската църква.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Перник с първи думи след бруталната атака: Мафията е побесняла, следят ме!
Next: Сестра Тончева: Най-лесната рецепта премахва гъбичките по ноктите ми така, както никое мазило не успя! (след 3 седмици ги няма)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.