Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев най-сетне коментира Кодгейт, иска разследване за играчите от доклада на ДАНС и мотивите им
  • Новини

Радев най-сетне коментира Кодгейт, иска разследване за играчите от доклада на ДАНС и мотивите им

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
rassdfdsgdfvfdbgfdg.png

 

Най-важното днес е да се гласува масово. Да се осигури спокойствие в изборния ден. И да има увереност, че всеки българин ще получи коректно зачитане на своя глас.

 

 

„Имаме нужда от спешно възстановяване на доверието в изборния процес“. Това каза президентът Румен Радев, след като упражни правото си на глас.

 

Във връзка с доклада на ДАНС той заяви, че в момента имаме нужда от спешно възстановяване на доверието в изборния процес.

 

„Очаквам компетентните органи в най-скоро време да направят разследване и да оповестят кои са играчите и мотивите“, подчерта държавният глава.

 

 

 

На въпрос дали ще публикува доклада на ДАНС относно машините за гласуване Радев уточни, че държавният глава назначава с указ председателя на ДАНС, но службата е на подчинение на Министерския съвет и лично на премиера. „Редица партии, които се надпреварват да ми орязват правомощията, днес ми измислят нови такива”, пошегува се Румен Радев.

 

На въпрос дали трябва отново да има промени в Изборния кодекс Радев отговори:

„Всеки парламент се заема с промяна на Изборния кодекс. Да ви върна обратно, декември месец 2019 година, когато аз наложих вето на последната на Изборния кодекс, която напрактика обезсмисли машинното гласуване, защото наистина превърна машините в предаващо устройство. Тогава се събра голямо мнозинство, за да отхвърли ветото“.

По думите му всяка институция трябва да изпълнява отговорно и пълноценно своите правомощия, а не да прехвърля на други да й свършат работата и да носят нейната отговорност.

 

 

„Гласувах за развитието на София като модерна и европейска столица, каквато всички българи искаме”, подчерта Радев.

 

 

 

Попитан дали е правилно решението на Централната избирателна комисия да отпадне машинния вот, той отговори: „Уважавам решението на ЦИК като независим орган, но дали решението им е правилно, ще реши съдът”.

 

 

 

„През декември миналата година аз наложих вето след последната промяна на Изборния кодекс, която на практика обезсмисля машинното гласуване. Тогава се намери стабилно мнозинство, което отхвърли моето вето“, посочи президентът.

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев в шок от случилото се на вота във Врачанско
Next: Автобус, превозващ психично болни отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.