Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръм в рая! Арестуваха известен милионер часове преди изборите
  • Новини

Гръм в рая! Арестуваха известен милионер часове преди изборите

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
barrasbfdgfdhfghgfh.png

Трус преди балотажа на местните избори. Известен милионер бе арестуван при акция за търговия с гласове.

Белезниците дойдоха след разследване на NOVA. Общински съветник от Земен беше задържан в Перник в петък сутринта. Арестуван е и строителният предприемач, милионерът Димитър Барбуков. Бившата му съпруга е била издирвана през деня. Според източници на медията в дома й са открити списъци с над 300 лица.

 

Това е Весела Барбукова, която се е развела и дори си е върнала бащината фамилия. Баща й Димитър Сотиров  е несменяем градоначалник в Земен от далечната 1999 г. Бившият вече кмет има шест последователни мандата. Очакваше се отново да се кандидатира, но партията, която го подкрепяше, издигна друг кандидат.

Акцията на ОДМВР-Перник идва след разследването на Мариета Николаева за допълнителни адресни регистрации. Масирана спецоперация се проведе в целия пернишки регион.

Задържаният Димитър Димитров, който беше избран за общински съветник на местния вот на 29 октомври, отрича да участва в схеми за гарантиране на гласове срещу заплащане. Той заяви, че „няма регистрации, правени с цел гласуване”.

 

„Не ме притеснява този арест, в никакъв случай. Не съм давал никакви пари. Даже се учудвам, че толкова много хора се съобщават като регистрирани”, коментира Димитров минути след задържането му.

„Към настоящия момент има образувано досъдебно производство за престъпление срещу политическите права на гражданите. Изяснява се неговата съпричастност по повод изготвяне на документи за регистрация на лица на територията на Община Земен. Става дума за над 30 души, регистрирани на един адрес.

Назначени са експертизи, които да покажат къде са изготвени документите, от кого са представени и по какъв начин. Към момента тече разследване за купуване на гласове”, заяви началникът на „Икономическа полиция” към ОДМВР-Перник Кирил Иванов.

Населението на град Земен наброява около 1800 души. Преди дни проверка на Министерството на регионалното развитие и благоустройство установи допълнително регистрирани 180 души. Оказа се, че тези хора не живеят там и бяха дерегистрирани.

Подозренията са, че въпросните регистрации са били потенциални гласове за местния вот.

Регистрациите се правят от служба ГРАО. Ето какво каза служителката, която ги е направила: „Някои хора ги видях лично, но не всички. По закон са длъжни да присъстват. Документите за мен са изрядни”, заяви тя.

След като допълнителните регистрации стана ясни, кметът на Земен Димитър Сотиров е излязъл в болничен. „Не мога да ви кажа, в болничен съм. Не знам, не съм в течение. Не, че не знам, ама не ги знам кои са“.

Освен в Земен, регистрации са правени и в околните села, сред които и Жабляно. Нови обитатели – общо 45-има души, има дори в Жаблянския манастир. В Светата обител са само отец Йосиф и двамата му домашни любимци.

„Няма такива регистрации. Никога не е имало регистрирани 45 души. Не знам откъде излезе тази информация и кой си позволи да намесва манастира в такива предизборни спекулации”, отговори отец Йосиф.

В Жабляно е регистриран и Карми Саид Кодас. Той е собственик на дюнерджийница в Перник. „Мой приятел ме е регистрирал. Той е кандидат за общински съветник. Казва се Димитър Димитров”, обясни Кодас.

Димитров е общински съветник. На въпрос дали е правил допълнителни регистрации, които да му осигурят гласове на вота.

„Оставете ме намира. Камери не желая”, заявява кандидатът за общински съветник. Неофициално признава, че през пролетта е направил регистрации в имота си в Жабляно. „Действително, в моята къща има регистрирани хора. Има най-различни уговорки – кой ще поддържа двора, кой ще довърши къщата. Нямам спомен колко са регистрираните в моята къща”, добавя той.

Регистрациите е направил кметският наместник на селото. Тя отказа коментар.

Любопитното в случая беше, че дни след дерегистрирането на 180-те души някои от тях обжалват това. Сред подалите жалба е и Карми, както и Калин – общ работник на пазара в Перник. Казва, че дори не знае къде се намира градът, в който е регистриран. „Много пъти съм си губил личната карта. Никой не ми е предлагал пари”, обясни мъжът преди дни.

„Жалба от мое име няма. Аз не мога да пиша и да чета”, сподели впоследствие Калин. Тези жалби са внесени от упълномощен адвокат – бившият прокурор и член на Висшия съдебен съвет Нестор Несторов.

„Срещнах се с всички хора. Аз нямам отношение. Наеха ме едни хора, които бяха в Перник, звъннаха ми и аз отидох”, обяснява Несторов.

По непотвърдена информация над 50 заявления за гласуване са били подадени от един и същи IP адрес.

Вътрешният министър Калин Стоянов потвърди изнесеното в разследването. Той също така коментира, че е възможно част от дерегистрираните да са успели да упражнят правото си на глас.

„По случая има образувано досъдебно производство. Имах възможността да изгледам репортажа. По производството се работи и в момента. Предполагам, че ще излязат множество документни престъпления. Потвърждавам част от фактите, другите се проверяват”, уточни министърът.

„По наша инициатива успяхме да дерегистрираме голяма част от въпросните лица. За съжаление, вероятно има такива, които са упражнили правото си на глас”, посочи Стоянов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за българската шахматистка и шампионка Нургюл Салимова
Next: Наш климатолог предупреди България за наводнения в следващите часове, идва още дъжд

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.