Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръм в рая! Арестуваха известен милионер часове преди изборите
  • Новини

Гръм в рая! Арестуваха известен милионер часове преди изборите

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
barrasbfdgfdhfghgfh.png

Трус преди балотажа на местните избори. Известен милионер бе арестуван при акция за търговия с гласове.

Белезниците дойдоха след разследване на NOVA. Общински съветник от Земен беше задържан в Перник в петък сутринта. Арестуван е и строителният предприемач, милионерът Димитър Барбуков. Бившата му съпруга е била издирвана през деня. Според източници на медията в дома й са открити списъци с над 300 лица.

 

Това е Весела Барбукова, която се е развела и дори си е върнала бащината фамилия. Баща й Димитър Сотиров  е несменяем градоначалник в Земен от далечната 1999 г. Бившият вече кмет има шест последователни мандата. Очакваше се отново да се кандидатира, но партията, която го подкрепяше, издигна друг кандидат.

Акцията на ОДМВР-Перник идва след разследването на Мариета Николаева за допълнителни адресни регистрации. Масирана спецоперация се проведе в целия пернишки регион.

Задържаният Димитър Димитров, който беше избран за общински съветник на местния вот на 29 октомври, отрича да участва в схеми за гарантиране на гласове срещу заплащане. Той заяви, че „няма регистрации, правени с цел гласуване”.

 

„Не ме притеснява този арест, в никакъв случай. Не съм давал никакви пари. Даже се учудвам, че толкова много хора се съобщават като регистрирани”, коментира Димитров минути след задържането му.

„Към настоящия момент има образувано досъдебно производство за престъпление срещу политическите права на гражданите. Изяснява се неговата съпричастност по повод изготвяне на документи за регистрация на лица на територията на Община Земен. Става дума за над 30 души, регистрирани на един адрес.

Назначени са експертизи, които да покажат къде са изготвени документите, от кого са представени и по какъв начин. Към момента тече разследване за купуване на гласове”, заяви началникът на „Икономическа полиция” към ОДМВР-Перник Кирил Иванов.

Населението на град Земен наброява около 1800 души. Преди дни проверка на Министерството на регионалното развитие и благоустройство установи допълнително регистрирани 180 души. Оказа се, че тези хора не живеят там и бяха дерегистрирани.

Подозренията са, че въпросните регистрации са били потенциални гласове за местния вот.

Регистрациите се правят от служба ГРАО. Ето какво каза служителката, която ги е направила: „Някои хора ги видях лично, но не всички. По закон са длъжни да присъстват. Документите за мен са изрядни”, заяви тя.

След като допълнителните регистрации стана ясни, кметът на Земен Димитър Сотиров е излязъл в болничен. „Не мога да ви кажа, в болничен съм. Не знам, не съм в течение. Не, че не знам, ама не ги знам кои са“.

Освен в Земен, регистрации са правени и в околните села, сред които и Жабляно. Нови обитатели – общо 45-има души, има дори в Жаблянския манастир. В Светата обител са само отец Йосиф и двамата му домашни любимци.

„Няма такива регистрации. Никога не е имало регистрирани 45 души. Не знам откъде излезе тази информация и кой си позволи да намесва манастира в такива предизборни спекулации”, отговори отец Йосиф.

В Жабляно е регистриран и Карми Саид Кодас. Той е собственик на дюнерджийница в Перник. „Мой приятел ме е регистрирал. Той е кандидат за общински съветник. Казва се Димитър Димитров”, обясни Кодас.

Димитров е общински съветник. На въпрос дали е правил допълнителни регистрации, които да му осигурят гласове на вота.

„Оставете ме намира. Камери не желая”, заявява кандидатът за общински съветник. Неофициално признава, че през пролетта е направил регистрации в имота си в Жабляно. „Действително, в моята къща има регистрирани хора. Има най-различни уговорки – кой ще поддържа двора, кой ще довърши къщата. Нямам спомен колко са регистрираните в моята къща”, добавя той.

Регистрациите е направил кметският наместник на селото. Тя отказа коментар.

Любопитното в случая беше, че дни след дерегистрирането на 180-те души някои от тях обжалват това. Сред подалите жалба е и Карми, както и Калин – общ работник на пазара в Перник. Казва, че дори не знае къде се намира градът, в който е регистриран. „Много пъти съм си губил личната карта. Никой не ми е предлагал пари”, обясни мъжът преди дни.

„Жалба от мое име няма. Аз не мога да пиша и да чета”, сподели впоследствие Калин. Тези жалби са внесени от упълномощен адвокат – бившият прокурор и член на Висшия съдебен съвет Нестор Несторов.

„Срещнах се с всички хора. Аз нямам отношение. Наеха ме едни хора, които бяха в Перник, звъннаха ми и аз отидох”, обяснява Несторов.

По непотвърдена информация над 50 заявления за гласуване са били подадени от един и същи IP адрес.

Вътрешният министър Калин Стоянов потвърди изнесеното в разследването. Той също така коментира, че е възможно част от дерегистрираните да са успели да упражнят правото си на глас.

„По случая има образувано досъдебно производство. Имах възможността да изгледам репортажа. По производството се работи и в момента. Предполагам, че ще излязат множество документни престъпления. Потвърждавам част от фактите, другите се проверяват”, уточни министърът.

„По наша инициатива успяхме да дерегистрираме голяма част от въпросните лица. За съжаление, вероятно има такива, които са упражнили правото си на глас”, посочи Стоянов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за българската шахматистка и шампионка Нургюл Салимова
Next: Наш климатолог предупреди България за наводнения в следващите часове, идва още дъжд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.