Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България
  • Новини

Поличба или феномен? Кървавочервено сияние озари небето над България

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
phadofhsofnfgnfgbfg.png

Необичайна червена светлина притиска животните в България. Много хора изпратиха снимки на червеникава светлина, която много прилича на пожар, но явлението се забелязва и от Румъния и Унгария.

Според синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“) става въпрос за полярно сияние, следствие от силната магнитна буря, която се очаква да удари планетата ни.

Потребители в социалните мрежи пощуряха при появата на рядкото явление, а интернет пространството бързо се напълни с хиляди кадри от различни краища на страната.

Пред силна геомагнитна буря сме. За първи път виждаме полярно сияние в България!

Необичайна червена светлина притесни хората в страната.

Полярни  сияния, известни още като аурори, се наблюдават на различни височини в атмосферата на Земята поради взаимодействието на заредени частици от Слънцето с газовете в нашата атмосфера. Двете основни вида аурори са аурора бореалис (северни светлини) и аурора аустралис (южни светлини).

1. Аурори на голяма височина: Те се намират обикновено на височини между 80 и 300 километра  над повърхността на Земята. Те са предимно съставени от атоми кислород и са отговорни за зелените и червените цветове, които се виждат в аурорите. Високоенергийни слънчеви частици се сблъскват с атомите на кислорода на тези височини, което ги кара  да излъчват светлина.

2. Аурори на ниска височина: Понякога може да се наблюдават аурори на по-ниски височини, по-близо до повърхността на Земята, обикновено до 100 километра  над земята. Те често са червени или розови и се дължат на молекули азот. Те са по-редки  и се случват, когато слънчеви частици проникват по-дълбоко в атмосферата.

Височината на аурорите може да варира в зависимост от няколко фактора, включително типа и енергията на входящите слънчеви частици, силата на магнитното поле на Земята и географското местоположение. В региони близо до полюсите вероятно ще видите аурори на по-ниски височини, защото магнитните поли на Земята се сближават близо до полюсите, което позволява на заредените частици да влизат в атмосферата на по-ниски височини. В ниските ширини (например България )   аурорите обикновено се наблюдават на по-големи височини.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия с изборите в София, неочакван ход на Терзиев шокира всички
Next: Синоптиците предупредиха: Зимата идва на тази дата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.