Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида
  • Новини

Наш професор направи разкритие: Тонове злато ни чакат на базата в Антарктида

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
rwqrowqdosofksdkjfgsdfgfd.png

Тонове злато лежат в района на българската база „Св. Климент Охридски“ в Антарктида.

Участниците в поредната 32-а наша антарктическа експедиция ще продължат проучванията.

Засега обаче докато изтече мораториумът до 2045 г., добивът на полезни изкопаеми на Ледения континент е забранен, каза за „Телеграф“ ръководителят на полярната ни програма проф. Христо Пимпирев.

Вече втора година в нашата мисия участва и българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Отплаване

След броени дни – на 8 ноември, той ще отплава след тържествена церемония от пристанище Варна, натоварен до краен предел с огромно количество строителни материали и хранителни припаси. На борда му вече са качени около 80 тона метални конструкции и специални панели, с които ще бъде продължено строителството на новата лаборатория на остров Ливингстън.

При предишната експедиция бяла положени фундаментите на постройката, сега тя трябва да бъде довършена в груб строеж и практически да бъде затворена, посочи проф. Пимпирев. Ако това не се случи, рискуваме силните ветрове и виелици през тамошния зимен сезон, който е по време на тукашното лято, да я отнесат.

Лабораторията ще ни постави на картата на Антарктида редом с най-големите държави с бази в района и ще позволи да се развиват научни изследвания в партньорство и с чужди участници.

Финансирането е в пъти по-скромно в сравнение с други държави, осигурява се по националната програма за полярни изследвания и поне до вчера не всички средства бяха постъпили. Новата лаборатория е така проектирана, че да прекрачим с нея и в следващия 22-ри век, каза проф. Христо Пимпирев.

Екипаж

Корабът ни ще потегли от България само с екипаж от професионални военни моряци начело с капитан втори ранг Николай Данаилов. Той ще мине Босфора и Дарданелите и ще спре за кратко в испанското пристанище Картахена.

Там ще зареди гориво и храна и ще се отправи на дълго плаване през Атлантика чак до Аржентина. Ще има още една спирка на пристанището в Мар дел Плата и после в Ушуая. Там на борда ще се качи първата група български полярници – основно строители, но и учени. Корабът ще ги отведе направо на българската база на остров Ливингстън.

Очаква се това да се случи преди Коледа. Базата ще бъде раззимена и ще започне строителството на научната лаборатория. Пътят с кораба до Антарктида в едната посока отнема 45-50 дни.

Български антарктически институт

Този сезон към нашата база на три етапа ще пътуват общо 40 българи. Ще се работи по 10 научни проекта в различни области. Освен продължаване на проучванията за залежи от злато и други ценни метали ще вървят и геоложки, ихтиоложки, океаноложки и др. изследвания.
Проекти

Ще има голямо изпитание на остров Смит. Това е непристъпен остров, най-високият в района на Южношетландския архипелаг, и българи ще се опитат да го изкачат за първи път. Заради това в състава на експедицията са включени двама от най-известните наши алпинисти – покорители на Еверест – Кирил Досков и Дойчин Боянов. Изследванията там могат да донесат изненадващи данни за произхода на Антарктида, посочи още проф. Пимпирев.

Ще се работи и по проекта „Звуците на Антарктида“ за записване на естествените звуци на континента и вплитането им в авторски композиции.
Карат ледена риба чак до Пловдив

Една от задачите на 32-рата ни експедиция до Антарктида е да се опита да докара в България живи обитатели от ледените води на Южния океан.

При предишната мисия това не можа да стане, тъй като уловените екземпляри, които тръгнаха с нашия кораб в специален аквариум, не успяха да издържат преминаването през екватора и умряха.

Сега целта е да бъдат уловени нототения (т. нар. антарктическа треска) и ледена риба, които да стигнат чак до Природонаучния музей в Пловдив, където има подготвени специални условия за тях. Нототенията прилича на голямо попче, а ледената риба е уникална с това, че поради ниските температури на морската вода – около 0 градуса – кръвта й не е червена, а бяла.

Така музеят в Пловдив, ако всичко върви нормално, ще стане първият в света, далече от морето, представящ такива живи обитатели на полярните води.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да разберем дали ни подслушват и дали ни е хакнат телефона – всички трябва да знаете тези КОДОВЕ
Next: Андрей Арнаудов е бил в самолета на ужасите, отклонен от летище София, ето какво разказа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.