Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Григорова побесня! Зададе най-пиперливия политически въпрос
  • Новини

Григорова побесня! Зададе най-пиперливия политически въпрос

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2023
okfsdkfgsdjkgjkdfg.png

„Имам самокритика към нас, мен персонално“ – това заяви Ваня Григорова по повод отминалите кметски избори в София, на които тя стана втора след Васил Терзиев.

Очевидно не успяхме да се преборим с усилията на ПП и ДП, за да затворят избирателната активност. Първо с истерията, която изиграха в деня на размисъл на първия тур.

„Имаше разлика между 13-14%. Няма как да не твърдим, че имаше пряка намеса в изборите.

Когато на вас като избирател ви кажат, че мачът е вече свирен час преди края на изборния ден, то вие няма да отидете да гласувате, нали.

Изморително бе да правиш кампания сред хората, а не да си правиш 20-секунди видеа в офиса“, допълни Григорова в сутрешния блок на bTV.

„Искахме хората да се чувстват активна част от политиката – това, което другите се опитаха да подтиснат“, каза тя.

По повод вчерашния й пост тя заяви: „Не е сериозно да обяснявам какво означава думата, която използвах. Но визирам това, което се случи последните няколко дни в кампанията. Те публикуваха неверни и лъжливи новини за мен.

Като цената на висулката ми, която струвала 6 600 долара. Висулката ми струва между 50 и 80 лева

Водещите Златимир Йочев и Мария Цънцарова я нападнаха с неудобни и неуместни въпроси за имота, в който живее, а тя им отвърна:

„Аз имам доход от 2 000 лева на месец, толкова има и съпругът ми. Нормално е банковите институции да ни отпуснат креди, който ще погасяваме в следващите 30 години и е по-малко от половината от месечната ни издръжка.

Изгубихме прекалено много телевизионно време, за да се обясняваме за това“.

Златимир Йочев и Мария Цънцарова

„Разочарована съм от цялата сглобка и по начина, по който двете коалиции се прегърнаха за изборите. За мен е по-важно кой си позволява и кой може да изнасили най-голямата партия в България, така че лидерът й накрая да призове да се гласува за Терзиев.

Ще видим управлението на сглобката как ще се отрази на управлението на софиянци“, каза още Григорова.

„Ако г-н Терзиев бъде кмет на столицата, то това стана с изнасилването на Бойко Борисов и пасивната подкрепа на Костадин Костадинов. Така, че ако някой трябва да се обяснява за подкрепа на Путин, то това е г-н Терзиев“, завърши Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с тежки условия, данъците ще ударят по…
Next: Скандално! Закопчаха клиентка на Кауфланд насред магазина

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.