Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обръщат с хастара данъците, осигуровките и трудовите договори
  • Новини

Обръщат с хастара данъците, осигуровките и трудовите договори

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2023
gnhgvmhjkjkjkjk.png

Кабинетът обсъди промените в данъчните закони на извънредно заседание.

Редица текстове от пакета с промени в данъчните закони остават спорни. Може би най много коментари предизвика ДДС ставката за ресторантьорите тя е 9% до края на годината, като намаленият косвен налог бе въведен заради шока от Covid ограниченията. Министерството на финансите е на мнение, че ставката трябва да се върне на 20%, но е готово да отстъпи за запазването и в намален вид.

 

Друга спорна мярка беше промяната в облагането на гражданските договори, както и въвеждането на възможност за възстановяване на част от събран след докладване към НАП данък, който не е постъпил в хазната заради нарушение.

При дискусиите в рамките на тристранния съвет, ресорният министър Асен Василев заяви, че ще бъде въведен праг на същественост. Патентът за гъбари и билкари също предизвиква доста коментари.

 

Приемането на данъчните закони е ключово за приходната страна на бюджета. Все още предложенията за финансовата рамка за догодина не са представени официално, но вече е ясно, че се очаква средногодишната инфлация догодина да е под 5 на 100 и дефицитът на начислена основа да бъде 3% от брутния вътрешен продукт.

 

„Нулевата ставка на хляба ще се запази до средата на 2024 година, а ДДС-то на ресторантьорите остава на 9%, но при определени условия. Нулевата ставка важи до средата на 2024 година. Това остава там, няма промени.

 

Що се отнася до ставката на ресторантьори и хотели, получихме доста предложения от техните организации – да се се въведат постермианли за всички заведения – 2,3,4 звезди, само за най-малките да бъдат освободени, да се плащат заплатите по банков път в 2,3,4,5 звезди, да има минимални ставки за персонал, които са задължително по-високи от минималната заплата, за най-нископлатените длъжности започват от 1000 лева и вървят нагоре, което да изсветли трудовите договори.

 

Ако всичко това бъде прието, тогава 9%-те могат да останат като временна мярка, тъй като хазната ще събере повече средства, отколкото през ДДС. Ако не бъде прието, поддържаме 20-те%, т.е. изборът е на парламента дали да го приеме, или не“, заяви Василев, цитиран от“Фокус“.

 

„Всички, които са под 100 000 лева минават на патентен данък. Техните приходи от данък печалба отиват в общината, които така или иначе контролират броя маси и всичко останало. По този начин общините ще имат допълнителен източник на приход“, каза той.

По думите му данъчните закони, които се внасят, са балансирани и отразяват исканията на браншовите организации и сдружения.

 

“Има редица предложения, които ние като вносител, внасяме в парламента от тяхно име (бел. от ред. – организации и сдружения). Смятаме, че има достатъчно балансирани предложения“, заяви Василев.

 

Той обясни, че още този четвъртък те ще могат да бъдат разгледани на първо четене в Бюджетната комисия на парламента.

„Инфлацията е заложена на 4,8%. Предвиденият дефицит е 3%. 3,2% реален ръст на брутния вътрешен продукт. Догодина очакваме брутен вътрешен продукт от 205 млрд. лева“, заяви Василев.

 

Той обясни, че веднага, след като бъдат приети бюджетните закони, Министерският съвет ще внесе бюджета в парламента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ваня Григорова изригна срещу ПП-ДБ, каза цялата истина за скъпото си колие
Next: Знам го от баба и винаги помага: Мощна рецепта за гъбички по ноктите, премахва ги само за броени дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.