Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев отпусна юздите: Обеща повече пари за…
  • Новини

Асен Василев отпусна юздите: Обеща повече пари за…

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
sdfgfdhfhgjghjtyhty.png

Посоката, в която искам да вървим, е към функционална децентрализация на общините. Необходимо е да дадем възможности на общинските власти да взимат повече решения на местно ниво.

Това послание отправи министърът на финансите Асен Василев на работна среща с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

На нея бяха обсъдени проекта на Закона за държавния бюджет за 2024 г., предложените промени в данъчните закони и предстоящите инициативи и проекти на общините, финансирани със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост и програмата за финансиране на общински инвестиции, съобщиха от Министерство на финансите (МФ).

Като стъпка в посока на финансовата децентрализация от началото на следващата година в управление на общините ще остават около 100 млн. лв. Това са очакваните приходи от патентен данък, които ще се формират от два компонента – от самото увеличение на патентния данък и от заведенията за хранене, които преминат към плащането му.

Така общините ще разполагат с по-голям ресурс, който сами да управляват. Министърът изрази мнение, че всички приходи, свързани с упражняването на занаятчийски дейности и услуги, постепенно трябва да се прехвърлят към общините.

НСОРБ постави като основен проблем пред местните власти планирания в бюджета за следващата година размер на общата изравнителна субсидия. С нея трябва да компенсират и разходите, свързани с увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. Беше постигнато съгласие размерът на субсидията да бъде повишен от 404 млн. лв. на 470 млн. лв., така че да позволи на общините да реализират местните си политики в полза на населението.

Представителите на общините изразиха своята благодарност за спазеното обещание всяка година от бюджета да се заделят по 1 млрд. лв. за финансиране на общински проекти, както и за въведените стандарти в образованието и здравеопазването.

На срещата беше поставен и въпросът с промените в Закона за местните данъци и такси, предложени от НСОРБ. Министерството на финансите подкрепя инициативата на местните власти, тъй като размерът на местните данъци и такси не е актуализиран от 2010 г.

В разговора бяха обсъдени изпълнението на програмите за дигитализация на архивите, саниране, улично осветление и повишаване на сигурността чрез видеонаблюдение в по-малките населени места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново: Глобяват всеки клиент, който не си вземе касов бон от магазина
Next: Топ синоптик каза кога се връща студът. Ето къде ще натрупа сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.