Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало
  • Новини

Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
jgdkjgfdghfkhkdfgh.png

Доста странен случай беляза вота в столичното село Иваняне, намиращо се на 5 км от Банкя, където живее лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На кметските избори там се явил само един кандидат – Албена Йорданова Иванова от коалиция ГЕРБ (СДС), което не е толкова необичайно.

Дамата обаче можеше да създаде прецедент, тъй като е била напът да загуби срещу… „Не подкрепям никого“.

Иванова е получила 161 гласа. А опцията „Не подкрепям никого“ са отбелязали 135 селяни от Иваняне. Така кандидатката все пак е избрана за кмет на първия тур с 54.39% срещу 45.61%.

Куриозният случай обаче предизвика усмивки във фейсбук, уточнява Флагман.бг.

„В Иваняне (район Банкя, СО) почти са превъртели играта. Албена Иванова от ГЕРБ-СДС е била единственият кандидат за кмет на Иваняне и е избрана на първи тур с 54,4% срещу 45,6%, които са гласували с „Не подкрепям никого“, отбелязва потребител на социалната мрежа.

Действително, играта щеше да превърти, ако процентите за „Не подкрепям никого“ бяха повече от тези на кандидатката.

При такава ситуация нямаше да има избран кмет, коментираговорителят на Централната избирателна комисия Росица Матева, която се позова на Изборния кодекс.

На предните избори в Иваняне, което е част от Столична община, също е било интересно. Тогава е имало два тура, като на първия водещите двама кандидати са получили равни гласове. Това са били Юлиана Цветкова от ГЕРБ (СДС) и независимата Евелина Янкова. Те са имали по 160 гласа. Имало е обаче и трети участник – Румен Христов от „Възраждане“, който е взел 103 гласа (24.12%). „Не подкрепям никого“ тогава са отбелязали само 4 човека.

На балотажа е победила Евелина Янкова с 254 гласа срещу 180 за Цветкова и 7 – „Не подкрепям никого“.

Любопитно е, че тогава на първия тур са гласували по-малко селяни в сравнение с балотажа, което е необичайно – 427 спрямо 441.

На вота с единия кандидат преди десет дни бюлетина са пуснали 296 души от селото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на апартамент трябва да знае тези важни промени
Next: Днес е 11 ноември – най-силно енергийният ден в годината, който сбъдва желания

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.