Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит
  • Новини

Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
dkmfghkdfgjkhdfghgf.png

Рецептата е на втория ми съпруг, режисьора Иван Балевски. Отваряме го прени Коледа. Най-много обичам киселото зеле нарязано с праз и сланина“, каза Мария Каварджикова за „Телеграф“.

Тайната е в подредбата и завиването на зелките в подходящ бидон за 40 дни, след което е готово за употреба.

Бистро

Зелките се нареждат с изчистени външни листа в бидон, между тях се ръси морска сол, а може и готварска. Слага се хрян, люта чушка, царевица за газировка, червено цвекло за цвят. Затиска се с чиния, отгоре лозови или вишневи пръчки, върху тях изварен речен камък.

 

Завива се найлон, около гърлото се навива тиксо, покрива се с одеяло или чувал. Оставя се да втасва 40 дни, без да се отваря.

 

Резултат е отлично втасало зеле, с бистра чорба.  Народът масово слага киселото зеле по бидони, въпреки необичайното топлата есен още в края на октомври. Инсталират си го в мазето, на северна тераса или в хладна стая, а някои си слагат бидоните в общите коридори по блоковете.

Кръстоска

Тази година хит е сортът „Син камък“, който се получава от съчетание между сортовете „Кьосе“ и „Балкан“. За това разказа пред „Телеграф“ Ваня Иванова, земеделски производител от Южна България, която продава на пазара „Иван Вазов“ в столицата.

 

Направихме си това кръстосване, защото кьосето е много рехаво, въпреки че хората много го обичат. Освен това го нападат вредители, а българският сорт “Балкан” го прави по-тежко, по-здраво и също така вкусно, обясни Ваня Иванова. Зеле има навсякъде, но хрянът свършва още преди да се постави на щанда, а цената му стига космическите 25 лв. за кг.

ВАДЕТЕ БИДОНИТЕ: Топ рецепта, с която киселото зеле никога не се разваля. Лесен трик спасява най-милото на българите

„Търся зеле с пет лъча на дупето, защото то е истинското кьосе“, обясни клиентка на зеленчуков щанд в голяма търговска верига пред „Телеграф“. Тя уточни, че вече не използва лилави зелки за цвят на чорбата, защото после се размивали.

„Тайната на розовия цвят е в цели главички червено цвекло. Те само се измиват, но се режат и така не миришат на пръст“, обясни жената.

Continue Reading

Previous: Истинско чудо за здравето! Тази безкомпромисна напитка помага за силен и здрав организъм
Next: Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.