Българският национален трибагреник е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Точният му вид е определен в чл. 23 от Търновската конституция: „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално”.
Националното знаме на Република България В закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България е описано подробно как трябва да изглежда: * форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. * размери: 18 х 30 см, 24 х 40 см, 90 х 150 см, 129 х 215 см. * цветове: бял, зелен, червен. В Комитета по стандартизация и метрология се съхраняват стандартни образци за цветовете на националното ни знаме.
Какво символизират цветовете на българското знаме? Още по време на Първа и Втора българска държава трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски пише в “Горски пътник” от 1854 г. за “храбри войводи със зелени пряпорци”.
В съствения от него “План за освобождението на България” се казва, че народното знаме ще бъде “на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис “Свобода или смърт”, а от другата – кръст с надпис “Бог с нами, напред”. Съчетанието от бяло, зелено, червено, се среща за първи път в униформите на Първата българска легия на Раковски през 1862 г. Ето какво означават трите цвята: * бяло – символ на духа, мира, свободата, чистотата и надеждата * зелено – символ на природата, зелените гори и полета * червено – символ на кръвта на загиналите за свободата на България. Редът също не е случаен. Смята се, че трите цвята символизират трите основни съсловия на обществото. Така е при всички индоирански народи. * бяло – духовенство * зелено – работници * червено – войници.
Първото знаме в сегашния му вид е дело на Иван Параскевов и дъщеря му Стиляна. Иван и Стиляна Параскевови и българското знаме Българският трибагреник е свързан с името на Иван Параскевов и дъщеря му Стиляна.
Търговецът Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. Заради участието си в Бунтовно братство и опит за убийство на местен големец, бяга в Браила. Занимава се с търговия, забогатява и става един от благодетелите на българската емиграция. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество, което след Освобождението поставя основите на БАН.
В навечерието на поредната руско-турска война през 1876 г. сред българската емиграция възниква идеята да се ушие знаме, с което българите да се бият на страната на руснаците. Иван Параскевов се заема с реализиране на идеята. Купува със свои средства копринен атлазен плат в три цвята: бял, зелен и червен, сърмени конци и дървена дръжка с метален връх. Дъщеря му Стиляна, на 14 години, извезва знамето. Момичето работи заключено в една от закътаните стаи в дома на баща си, за да се запази революционната тайна.
Знамето е готово през пролетта на 1877 г. и е с внушителни размери: 198 см дължина и 173 см ширина. За първи път знамето се развява в Пловдив на 30 август 1878 г. на военен парад на именния ден на руския император Александър II. След парада е отнесено за съхранение в София в двореца на първия български монарх, княз Александър Батенберг.
Извадено е оттам и присъства на откриването на Учредителното Велико народно събрание в Търново. Именно на това събрание българските народни представители приемат цветовете на националния трибагреник но новата български държава, които повтарят тези от Браилското знаме. Днес знамето, извезано от ръцете на Стиляна Параскевова се пази в специално хранилище в Националния военноисторически музей в София. Изнася се само на 3 март и 6 май – Деня на българската армия.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: