Без категория

Баща ми беше чистач в нашето училище. Тази проста истина беше жигосана върху детството ми с нажежено до бяло желязо. Тя отекваше в подигравките, които се лееха подире ми като мръсна помия в училищния двор, просмукваше се в шепота зад гърба ми в класната стая и лепнеше по дрехите ми с острата, натрапчива миризма на дезинфектант, която баща ми носеше у дома всяка вечер. Screenshot_1

Баща ми беше чистач в нашето училище. Тази проста истина беше жигосана върху детството ми с нажежено до бяло желязо. Тя отекваше в подигравките, които се лееха подире ми като мръсна помия в училищния двор, просмукваше се в шепота зад гърба ми в класната стая и лепнеше по дрехите ми с острата, натрапчива миризма на дезинфектант, която баща ми носеше у дома всяка вечер.

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Баща ми беше чистач в нашето училище. Тази проста истина беше жигосана върху детството ми с нажежено...
Read More Read more about Баща ми беше чистач в нашето училище. Тази проста истина беше жигосана върху детството ми с нажежено до бяло желязо. Тя отекваше в подигравките, които се лееха подире ми като мръсна помия в училищния двор, просмукваше се в шепота зад гърба ми в класната стая и лепнеше по дрехите ми с острата, натрапчива миризма на дезинфектант, която баща ми носеше у дома всяка вечер.
Слънцето се стичаше по первазите на прозорците като разтопен мед, обливайки в топла светлина тихата улица. За Ралица този следобед не се различаваше от стотиците други. Седнала до прозореца на уютната си всекидневна Screenshot_9

Слънцето се стичаше по первазите на прозорците като разтопен мед, обливайки в топла светлина тихата улица. За Ралица този следобед не се различаваше от стотиците други. Седнала до прозореца на уютната си всекидневна

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Слънцето се стичаше по первазите на прозорците като разтопен мед, обливайки в топла светлина тихата улица. За...
Read More Read more about Слънцето се стичаше по первазите на прозорците като разтопен мед, обливайки в топла светлина тихата улица. За Ралица този следобед не се различаваше от стотиците други. Седнала до прозореца на уютната си всекидневна
Въздухът в апартамента беше тежък и неподвижен, пропит със сладкия, прашен мирис на отминал живот. Мира отключи вратата с месинговия ключ, който доскоро висеше на връзката на баба ѝ Лидия, и усети как тишината я поглъща Screenshot_1

Въздухът в апартамента беше тежък и неподвижен, пропит със сладкия, прашен мирис на отминал живот. Мира отключи вратата с месинговия ключ, който доскоро висеше на връзката на баба ѝ Лидия, и усети как тишината я поглъща

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Въздухът в апартамента беше тежък и неподвижен, пропит със сладкия, прашен мирис на отминал живот. Мира отключи...
Read More Read more about Въздухът в апартамента беше тежък и неподвижен, пропит със сладкия, прашен мирис на отминал живот. Мира отключи вратата с месинговия ключ, който доскоро висеше на връзката на баба ѝ Лидия, и усети как тишината я поглъща
Още от първия ден свекърва ми, Райна, ме третираше като чужда. Не като неканена, а по-лошо – като невидима. Като прозрачна преграда между нея и сина ѝ, Стефан, която тя се опитваше да пробие с поглед, с жест, с хаплива дума, прикрита като загриженост Screenshot_8

Още от първия ден свекърва ми, Райна, ме третираше като чужда. Не като неканена, а по-лошо – като невидима. Като прозрачна преграда между нея и сина ѝ, Стефан, която тя се опитваше да пробие с поглед, с жест, с хаплива дума, прикрита като загриженост

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Още от първия ден свекърва ми, Райна, ме третираше като чужда. Не като неканена, а по-лошо –...
Read More Read more about Още от първия ден свекърва ми, Райна, ме третираше като чужда. Не като неканена, а по-лошо – като невидима. Като прозрачна преграда между нея и сина ѝ, Стефан, която тя се опитваше да пробие с поглед, с жест, с хаплива дума, прикрита като загриженост
Всичко беше подготвено до последния детайл. Бялата зала на ресторанта, кацнал на хълм с изглед към притихналия град, блестеше в очакване. Аранжировки от свежи гардении и бели рози изпълваха въздуха с деликатен аромат Screenshot_1

Всичко беше подготвено до последния детайл. Бялата зала на ресторанта, кацнал на хълм с изглед към притихналия град, блестеше в очакване. Аранжировки от свежи гардении и бели рози изпълваха въздуха с деликатен аромат

Иван Димитров Пешев септември 2, 2025
Всичко беше подготвено до последния детайл. Бялата зала на ресторанта, кацнал на хълм с изглед към притихналия...
Read More Read more about Всичко беше подготвено до последния детайл. Бялата зала на ресторанта, кацнал на хълм с изглед към притихналия град, блестеше в очакване. Аранжировки от свежи гардении и бели рози изпълваха въздуха с деликатен аромат
Слънцето нахлуваше през прозорците на колата, огрявайки прашинките, които танцуваха в следобедния въздух. Умората от дългия път се смесваше със сладкото чувство на завръщане у дома. Ралица се усмихна, поглеждайки към съпруга си Димитър Screenshot_10

Слънцето нахлуваше през прозорците на колата, огрявайки прашинките, които танцуваха в следобедния въздух. Умората от дългия път се смесваше със сладкото чувство на завръщане у дома. Ралица се усмихна, поглеждайки към съпруга си Димитър

Иван Димитров Пешев септември 1, 2025
Слънцето нахлуваше през прозорците на колата, огрявайки прашинките, които танцуваха в следобедния въздух. Умората от дългия път...
Read More Read more about Слънцето нахлуваше през прозорците на колата, огрявайки прашинките, които танцуваха в следобедния въздух. Умората от дългия път се смесваше със сладкото чувство на завръщане у дома. Ралица се усмихна, поглеждайки към съпруга си Димитър
Луната висеше в нощното небе като сребърен сърп, хвърляйки призрачна светлина през прозореца на Лилия. Тишината в къщата беше гъста, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното тиктакане на стария стенен часовник в коридора Screenshot_6

Луната висеше в нощното небе като сребърен сърп, хвърляйки призрачна светлина през прозореца на Лилия. Тишината в къщата беше гъста, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното тиктакане на стария стенен часовник в коридора

Иван Димитров Пешев септември 1, 2025
Луната висеше в нощното небе като сребърен сърп, хвърляйки призрачна светлина през прозореца на Лилия. Тишината в...
Read More Read more about Луната висеше в нощното небе като сребърен сърп, хвърляйки призрачна светлина през прозореца на Лилия. Тишината в къщата беше гъста, почти осезаема, нарушавана единствено от равномерното тиктакане на стария стенен часовник в коридора
Милена често обвиняваше съпруга си, че е твърде студен и никога не показва чувства. Виктор само мълчеше, сякаш носеше тайна, тежка и непосилна дори за неговите широки рамене. Вечерите им протичаха в тишина Screenshot_1

Милена често обвиняваше съпруга си, че е твърде студен и никога не показва чувства. Виктор само мълчеше, сякаш носеше тайна, тежка и непосилна дори за неговите широки рамене. Вечерите им протичаха в тишина

Иван Димитров Пешев септември 1, 2025
Милена често обвиняваше съпруга си, че е твърде студен и никога не показва чувства. Виктор само мълчеше,...
Read More Read more about Милена често обвиняваше съпруга си, че е твърде студен и никога не показва чувства. Виктор само мълчеше, сякаш носеше тайна, тежка и непосилна дори за неговите широки рамене. Вечерите им протичаха в тишина
Лилия затръшна входната врата с пета, докато с две ръце се опитваше да овладее раздутите пазарски торби, които заплашваха да се изсипят на пода в антрето. Въздухът в дробовете ѝ не достигаше, а мускулите на ръцете ѝ пареха от напрежение Screenshot_8

Лилия затръшна входната врата с пета, докато с две ръце се опитваше да овладее раздутите пазарски торби, които заплашваха да се изсипят на пода в антрето. Въздухът в дробовете ѝ не достигаше, а мускулите на ръцете ѝ пареха от напрежение

Иван Димитров Пешев септември 1, 2025
Лилия затръшна входната врата с пета, докато с две ръце се опитваше да овладее раздутите пазарски торби,...
Read More Read more about Лилия затръшна входната врата с пета, докато с две ръце се опитваше да овладее раздутите пазарски торби, които заплашваха да се изсипят на пода в антрето. Въздухът в дробовете ѝ не достигаше, а мускулите на ръцете ѝ пареха от напрежение
Дъщерята на съпругата ми никога не ме е харесвала. Двадесет и шест годишната Лилия, плод на първия брак на Рада, винаги ме бе гледала с онази фина, почти незабележима смесица от презрение и снизхождение Screenshot_1

Дъщерята на съпругата ми никога не ме е харесвала. Двадесет и шест годишната Лилия, плод на първия брак на Рада, винаги ме бе гледала с онази фина, почти незабележима смесица от презрение и снизхождение

Иван Димитров Пешев септември 1, 2025
Дъщерята на съпругата ми никога не ме е харесвала. Двадесет и шест годишната Лилия, плод на първия...
Read More Read more about Дъщерята на съпругата ми никога не ме е харесвала. Двадесет и шест годишната Лилия, плод на първия брак на Рада, винаги ме бе гледала с онази фина, почти незабележима смесица от презрение и снизхождение