Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Meteo Balkans с прогноза за януари: Студ и мраз връхлитат страната след…
  • Без категория

Meteo Balkans с прогноза за януари: Студ и мраз връхлитат страната след…

Иван Димитров Пешев декември 29, 2024
Screenshot_15

През първите дни на януари 2025 г. средната месечна температура в повечето райони на България ще бъде с 4 до 8 градуса над климатичната нормата, сочат данните базирани на GFS модела.

През този месец очакваме сумарните валежи да са около климатичната норма – в повечето райони те ще са между 50 и 70 /кв.м, в планините и южните части – от 80 до 100 л/кв.м., съобщават синоптиците от Meteo Balkans.

Времето през първото десетдневие на януари
В първия ден на новия месец ще бъде с разкъсана облачност, тогава и нашата страна ще се намират в гребен на разширяващ се антициклон и температурите ще тръгнат нагоре. Очакват ни приятни температури, като максималните в Горнотракийската низина и в Дунавската равнина ще надминат 10 градуса по Целзий.

Промяна на времето очакваме към 5- 6 януари. С поред ECMWF се очаква преминаващ средиземноморски циклон. Температурите ще се понижат очакваме и валежи от сняг. Отново по-значителни ще са в Предбалкана, Западна България и Централна България.

Към този момент ECMWF прогнозира и значителни валежи от сняг в цяла България. Докато GFS, прогнозата му е за облачно време.

Времето през второто десетдневие на януари
Повечето климатични модели прогнозират, че странната ни ще попада под влияние на многоцентрова област от ниско налягане над Централна Европа и блокиращ антициклон на север от полуострова, което ще доведе до нов пренос на по-топла въздушна маса и температурите отново ще се повишат.

Ще има условия от слаби валежи от дъжд, а в Предбалкана и Североизточна България, както и в планините и от сняг. До края на второто десетдневие на януари ще бъде студено и мразовито с условия за целодневни зимни мъгли. Температурите ще се понижават.

Времето през третото десетдневие на януари
Повечето климатични модели прогнозират, че странната ни ще попада под влияние на област от ниско налягане над Централна и Източна Европа. Температурите отново ще се понижат , а облачността над нашата страна ще е по-често променлива. Ще има усло

Continue Reading

Previous: РОДИТЕЛИТЕ МИ ПРЕМЕСТИХА БРАТ МИ В МОЯТА КЪЩА, ДОКАТО БЯХ НА ВАКАНЦИЯ – СЕДМИЦА ПО-КЪСНО ТОЙ МОЛЕШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ
Next: НА СМЪРТНОТО СИ ЛЕГЛО БАБА МИ ПРОШЕПНА ПОСЛЕДНИТЕ СИ ДУМИ – НА КОЛЕДНАТА СУТРИН ОТИДОХ ДА ИЗПЪЛНЯ ПОСЛЕДНОТО Й ЖЕЛАНИЕ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.