Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Oпасен хакер арестуван в Банско: Мъжът ударил сайта на държавния департамент в САЩ
  • Новини

Oпасен хакер арестуван в Банско: Мъжът ударил сайта на държавния департамент в САЩ

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
hasaskcaksckas.jpg

Окръжен съд Благоевград ще гледа тази седмица дело за екстрадиция на опасен руски хакер, арестуван в Банско. 35-годишният мъж бе издирван от Интерпол по искане на ФБР.

Преди няколко месеца той бе открит в една от компютърните зали на Банско, която ползвал като офис за Ко уоркинг спейс в Банско, предава struma.com.

Мъжът се подвизавал из цяла Европа с различни самоличности. Престъпникът е търсен от над 10 страни по искане на правосъдното министерство на Съединените щати.

Руснакът е издирван от ФБР, тъй като заразявал компютри с IP адреси в Калифорния. Копирал личните данни на ползвателите им, включително и данни на банкови карти и след това ги продавал в „даркнет“ пространството.

Не изпускай тези оферти:

Руският киберпират блокирал сайта на държавния департамент на САЩ и още над 900 айпи адреса в Америка и Европа.

В Банско се установил три дни преди да бъде открит и арестуван. Настанил се в известен скъп местен хотел, но работил от компютърна зала, която пригодил за офис.

Още криминални:

Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди на двама от подсъдимите по делото за срутилия се през 2015 година хотел „Вероника“, под чиито руини загинаха четирима работници, съобщиха от пресцентъра на съда.

„Отменя решението в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд относно оправдаването на подсъдимите Виолета Ганева и Валентин Пенчев по обвинението по чл. 123, ал. 3 от НК и с която са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове“, се посочва в решението на върховните магистрати.

Делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд във Варна.

С решението на втората инстанция Ганева и Пенчев бяха оправдани, защото извършените от тях нарушения били „ирелевантни спрямо обвинението и деянието за тях е несъставомерно“.

Сега съдебният състав на ВКС отбелязва, че липсата на адекватна проектна документация за отделните етапи на процеса по разрушаване на хотел „Вероника“ също е причина за срутването на сградата, съответно оправдателните присъди на двете лица следва да бъдат отменени.

„В съответствие с установените по делото факти, пряка причина за срутването на сградата, довела до смъртта на пострадалите работници, са от една страна, действията по ръчно рязане на носещи конструктивни елементи, извършени на 8 април 2015 г., и от друга – липсата на адекватна проектна документация за отделните етапи на процеса по разрушаване на хотел „Вероника“ до кота 0 и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при тяхната реализация.

В решението на тричленния състав на ВКС се подчертава, че съгласно фактическите изводи на въззивния съд вторият фактор, допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, е от компетентността на подсъдимите Валентин Пенчев и Виолета Ганева като управител и експерт от дружеството „Инекс консулт“ ЕООД, което е имало договор с изпълнителя на строежа „Бултранспорт груп“ ЕООД“, обясняват от ВКС.

Съдът е решил също така да увеличи обезщетението, изплащано от други двама подсъдими – собственика на фирма „Дигинг“ Георги Георгиев и координатора по здравословни и безопасни условия на труд и отговорник на обекта Пламен Николов от „Бултранспорт груп“, за ищците Анастасия С. и Райчо С., като го увеличава от по 100 000 лв. на по 150 000 лв. за всеки един от тях.

Хотелът в в комплекса „Слънчев ден“ се срути на 8 април 2015 г., а под него загинаха работниците Борислав Стефанов, Манол Манолов, Тодор Тодоров и Йосиф Стефанов. Причината за срутването, посочена от съда, беше, че колоните на сградата били рязани ръчно, като заповед за това са получили загиналите под руините работници.

С първоинстанционната присъда Пламен Николов беше признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Георгиев, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. Наложиха му присъда 3 години условна присъда.

Георгиев беше признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Николов, причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“.

Признати за невиновни и оправдани изцяло бяха останалите петима подсъдими.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор
Next: НОВ ОБРАТ: Трупът на Крис е открит край третокласен път край Ловеч. Истината за смъртта му ще ви ужаси

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.