Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Клиенти в този Кауфланд в Пловдив масово зарязват пълни колички на касата, причината е нелепа earggagdffdbbb.png
  • Новини

Клиенти в този Кауфланд в Пловдив масово зарязват пълни колички на касата, причината е нелепа

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Десетки клиенти обикаляха тази сутрин под дъжда в търсене на кеш. ПОС-терминалите на „Кауфланд“ не приемаха плащания...
Read More Read more about Клиенти в този Кауфланд в Пловдив масово зарязват пълни колички на касата, причината е нелепа
Среднощен екшън в София, всички се питат как се случи ewqrsafsdgdsbd.png
  • Новини

Среднощен екшън в София, всички се питат как се случи

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Тежка катастрофа е станала посред нощ в София. Това става ясно...
Read More Read more about Среднощен екшън в София, всички се питат как се случи
От последните минути: Всички лекари отказаха да направят нова експертиза на Дебора rsthdthgfhfgh.png
  • Новини

От последните минути: Всички лекари отказаха да направят нова експертиза на Дебора

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Целият екип от съдебни лекари, които трябваше да изготвят новата петорна експертиза по случая с обезобразеното 18-годишно...
Read More Read more about От последните минути: Всички лекари отказаха да направят нова експертиза на Дебора
20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце dthgjtyjytj.png
  • Новини

20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Овните са енергични и храбри личности, които във всяка житейска ситуация...
Read More Read more about 20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце
Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво strjghjghjhgjhg.png
  • Новини

Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
34-годишният Чавдар Бояджиев от Лозен, който бе арестуван за двойно убийство, има завършено само основно образование. Това...
Read More Read more about Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво
21-годишен младеж се удави в Арда след скок от скалите край Маджарово tjyfjhjhjkhj.png
  • Новини

21-годишен младеж се удави в Арда след скок от скалите край Маджарово

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: 21-годишно момче се е удавило в река Арда край Маджарово в...
Read More Read more about 21-годишен младеж се удави в Арда след скок от скалите край Маджарово
Повишение в цената на горивата: шофьорите ще усетят нов удар по портфейла си protqwifqwlfkasf.png
  • Новини

Повишение в цената на горивата: шофьорите ще усетят нов удар по портфейла си

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
По време на активните пътувания, цените на горивата отново започнаха бързо да нарастват. Предупреждението идва от петролната...
Read More Read more about Повишение в цената на горивата: шофьорите ще усетят нов удар по портфейла си
Ето ги най-големите заблуди за женския цикъл, в които всички продължаваме да вярваме stjfgjgfhjgfjfg.png
  • Новини

Ето ги най-големите заблуди за женския цикъл, в които всички продължаваме да вярваме

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Всички имаме склонността да вярваме в различни истории, а митовете, в които още нашите баби са вярвали,...
Read More Read more about Ето ги най-големите заблуди за женския цикъл, в които всички продължаваме да вярваме
Собственик на ресторант отговори на недоволна майка: Някои клиенти искат да си пият виното, а аз да тичам след детето им rewrewrsdttsdg.png
  • Новини

Собственик на ресторант отговори на недоволна майка: Някои клиенти искат да си пият виното, а аз да тичам след детето им

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: „По-добре сега да ме коментират, отколкото някое дете да бръкне в...
Read More Read more about Собственик на ресторант отговори на недоволна майка: Някои клиенти искат да си пият виното, а аз да тичам след детето им
Влади Въргала с трогателна молба: Да помогнем на Мануела Горсова да излиза навън vargqwggasbsdhsd.png
  • Новини

Влади Въргала с трогателна молба: Да помогнем на Мануела Горсова да излиза навън

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
54 000 лева са необходими за изграждането на рампа за Мануела Горсова. Средствата са необходими, за да...
Read More Read more about Влади Въргала с трогателна молба: Да помогнем на Мануела Горсова да излиза навън

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 141 1 142 1 143 1 144 1 145 1 146 1 147 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.