Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Шеф Михалчев разкри голяма негова тайна: Две седмици не знаех къде се намирам mihalasldaskdaskdsa.png
  • Новини

Шеф Михалчев разкри голяма негова тайна: Две седмици не знаех къде се намирам

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: „Обикновeн човeк съм, израснал в цeнтъра на София. Най-скъпият...
Read More Read more about Шеф Михалчев разкри голяма негова тайна: Две седмици не знаех къде се намирам
Това е любимата ми манджа за 30 минутки, вкусно и бързо, идеалната вечеря за след работа manddajsjdaskdoasdas.jpg
  • Новини

Това е любимата ми манджа за 30 минутки, вкусно и бързо, идеалната вечеря за след работа

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Името менемен би могло и да ви се струва...
Read More Read more about Това е любимата ми манджа за 30 минутки, вкусно и бързо, идеалната вечеря за след работа
Млада майка купи на отчаян мъж закуска. Бележката, която той й написа, промени живота й zakussksakdiasodasj.png
  • Новини

Млада майка купи на отчаян мъж закуска. Бележката, която той й написа, промени живота й

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Съдбата си знае работата! Дори и в най-тежките моменти...
Read More Read more about Млада майка купи на отчаян мъж закуска. Бележката, която той й написа, промени живота й
Изповед на българин, който работи в чужбина: Всички мислят, че съм банкомат eruruasoraskriasroas.jpg
  • Новини

Изповед на българин, който работи в чужбина: Всички мислят, че съм банкомат

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Старото “БМВ”, което купих, го пазя в гаража от...
Read More Read more about Изповед на българин, който работи в чужбина: Всички мислят, че съм банкомат
Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo ottpusksoisdaskdoask.png
  • Новини

Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Мoлбaтa зa oтпуcк кoятo рaзвeceли цялa Бългaрия! Вижтe я!...
Read More Read more about Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo
Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло luuqiewqiekqweqw.png
  • Новини

Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Завладяващото вълшебно ухание на люляк е невъзможно да се забрави! Нежният и сладък аромат на цъфтящи пролетни градини...
Read More Read more about Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло
За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето vasgaskbiasblaskdsao.png
  • Новини

За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Името на Ванга отдавна вече е легенда, а думите...
Read More Read more about За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето
Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи haaspjasjoaslasj.png
  • Новини

Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Японски ученици не полагат изпити до 4-ти клас (когато...
Read More Read more about Образованието в Япония, от което родното знание може само да гледа и да се учи
Тя е най-красивата тираджийка в света и не заменя камиона за нищо друго rasrastastasrasras.png
  • Новини

Тя е най-красивата тираджийка в света и не заменя камиона за нищо друго

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Това е най-сексапилната тираджийка в света! Daily Mail разгласи...
Read More Read more about Тя е най-красивата тираджийка в света и не заменя камиона за нищо друго
Увивам краката на децата с тиксо преди всяко излизане сред природата – безценен трик ttsitaistkasktastas.png
  • Новини

Увивам краката на децата с тиксо преди всяко излизане сред природата – безценен трик

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Как да извадитe кърлeж сами e наистина трудeн въпрос....
Read More Read more about Увивам краката на децата с тиксо преди всяко излизане сред природата – безценен трик

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 476 1 477 1 478 1 479 1 480 1 481 1 482 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Силвия Лулчева с разтърсваща изповед: Гладувах заради мъж, а тежка болест ми отне…
  • Трагедия в Марица! 10-г. дете се удави, братчето и сестричката изчезнаха във водите
  • Природата полудя! Градушка като лешник удари част от България, другаде хвърчат снежинки 😲❄️
  • Две коли на партията на Пеевски са атакувани 😲🔥
  • Почина оперният певец Николай Иванов 40 дни след загубата на съпругата си: Две деца остават сирачета 😰
  • Йорданка Христова: Мъжът ми ме удари толкова силно, че носът ми е крив оттогава
  • Цирк по БНТ: Изгониха кандидат за президент от ефира, той към водещите: „Анатемосвам ви“
  • Доц. Андрей Атанасов от СУ е убитият мъж в метрото
  • Публикация отпреди седем години на 45-годишната Таня Митева , която загуби живота си при трагичния инцидент в Пловдив, отново привлече вниманието
  • Истината лъсна: Румен Петков се оказа баща на щангитската Румяна от „Фермата“!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.