Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Дават ви къща и над 50 000 евро, за да живеете в този малък рай, но има някои условия sdasiasyasoyiasy.png
  • Новини

Дават ви къща и над 50 000 евро, за да живеете в този малък рай, но има някои условия

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
Haceлeниeтo нa мнoгo пo-мaлĸи гpaдoвe в Eвpoпa e тoлĸoвa нaмaлялo, чe тe вeчe пpeдлaгaт cyбcидии зa пoĸyпĸи...
Read More Read more about Дават ви къща и над 50 000 евро, за да живеете в този малък рай, но има някои условия
Чудото наречено Златно мляко – най-силният имуностимулант и антидепресант. Ето как се приготвя zastastiasodaskdas.png
  • Новини

Чудото наречено Златно мляко – най-силният имуностимулант и антидепресант. Ето как се приготвя

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Напитката Златно мляко e уникална напитка, която можe да...
Read More Read more about Чудото наречено Златно мляко – най-силният имуностимулант и антидепресант. Ето как се приготвя
Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца pesodasldasidoasdas.png
  • Новини

Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Д-р Огнян Пелов е роден на 9 август 1960...
Read More Read more about Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца
Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки dedasdoasdiasodas.png
  • Новини

Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Целта на някои градинари е да произведат по-ранна продукция...
Read More Read more about Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки
Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов sdasdiaskasoyiasoy.png
  • Новини

Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Съобщението на потребителя получи много коментари като разбира се...
Read More Read more about Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов
Недялко Йорданов разплака мрежата с тези стихове за старостта nedyasldaskdoasdias.png
  • Новини

Недялко Йорданов разплака мрежата с тези стихове за старостта

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Великият български поет Недялко Йорданов развълнува хората с красиви...
Read More Read more about Недялко Йорданов разплака мрежата с тези стихове за старостта
Приятел на Денди: Нямаше какво да яде! Имаше дни, в които караше на три солети deddnasndasdkasd.png
  • Новини

Приятел на Денди: Нямаше какво да яде! Имаше дни, в които караше на три солети

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Жестокият побой, който впоследствие доведе и до фаталния край...
Read More Read more about Приятел на Денди: Нямаше какво да яде! Имаше дни, в които караше на три солети
Защо трябва да държим ключовете от колата в хладилника, увити в алуминиево фолио alludsamdasmdkasdas.png
  • Новини

Защо трябва да държим ключовете от колата в хладилника, увити в алуминиево фолио

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Много нови модели автомобили имат невероятната функция: безжична стартираща...
Read More Read more about Защо трябва да държим ключовете от колата в хладилника, увити в алуминиево фолио
Взех акъла на бабите с тази Домашна баница – лесна като детска игра, а с този номер корите не се точат ddasdasodsododdd.png
  • Новини

Взех акъла на бабите с тази Домашна баница – лесна като детска игра, а с този номер корите не се точат

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Ако обичате домашно приготвени баници , но не сте...
Read More Read more about Взех акъла на бабите с тази Домашна баница – лесна като детска игра, а с този номер корите не се точат
56-та молитва към Богородица е толкова силна, че променя живота на тези, които я изговарят tasktasidasodisarr.png
  • Новини

56-та молитва към Богородица е толкова силна, че променя живота на тези, които я изговарят

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Днес споделяме с Вас читателите силна молитва, която след...
Read More Read more about 56-та молитва към Богородица е толкова силна, че променя живота на тези, които я изговарят

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 505 1 506 1 507 1 508 1 509 1 510 1 511 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.