Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Знак от Бога: Случка в Йерусалим обръща живота на Нана Гладуиш nasrkaskrasirask.png
  • Новини

Знак от Бога: Случка в Йерусалим обръща живота на Нана Гладуиш

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Нана Гладуиш смело се изправя в битка, която за...
Read More Read more about Знак от Бога: Случка в Йерусалим обръща живота на Нана Гладуиш
Как да извадим кърлеж у дома напълно безопасно – трябват ви само вода и клечка за уши hasyashasdas.png
  • Новини

Как да извадим кърлеж у дома напълно безопасно – трябват ви само вода и клечка за уши

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Обичате ли природата? Лятото е сезонът, когато излизаме навън...
Read More Read more about Как да извадим кърлеж у дома напълно безопасно – трябват ви само вода и клечка за уши
Мъж се натъква на надгробен камък в гората и вижда снимка от детството си върху него asdasdmasndnasnyasyasky.png
  • Новини

Мъж се натъква на надгробен камък в гората и вижда снимка от детството си върху него

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Мъж събирал гъби със семейството си в гората и...
Read More Read more about Мъж се натъква на надгробен камък в гората и вижда снимка от детството си върху него
Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини sagaskyaskyaksdiasd.jpg
  • Новини

Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Торсионно поле се създава от всичко, което се върти....
Read More Read more about Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини
На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години asdmasmdzmsdkasdksad.png
  • Новини

На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Жена заспива за цели 20 години след скандал. През...
Read More Read more about На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години
Великолепния разказ на Ангел Каралийчев, на който сълзите сами излизат от очите ми razzkdaksdkasdmasdkas.png
  • Новини

Великолепния разказ на Ангел Каралийчев, на който сълзите сами излизат от очите ми

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Прекрасната приказка “Майчина сълза”на Ангел Каралийчев, която си заслужава...
Read More Read more about Великолепния разказ на Ангел Каралийчев, на който сълзите сами излизат от очите ми
Утре е Велика събота – ето какво НЕ се прави на празника vvelveliadkasdkasda.jpg
  • Новини

Утре е Велика събота – ето какво НЕ се прави на празника

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Последният ден на Великия пост преди Великден: ​​Великата събота през...
Read More Read more about Утре е Велика събота – ето какво НЕ се прави на празника
Сега му е времето: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло asdasmymasymaskdas.png
  • Новини

Сега му е времето: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Завладяващото вълшeбно уханиe на люляк e нeвъзможно да сe...
Read More Read more about Сега му е времето: Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло
Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка terrvevasldalsdkas.png
  • Новини

Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Кубрат Пулев призна, че е реална новината за силните...
Read More Read more about Кубрат В. Пулев: Ще бъда напълно откровен, истина е новината за брат ми Тервел, изпитва силна болка
Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви! nastastlasltastkast.jpg
  • Новини

Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: кадри bTV: Натали Трифонова не издържа и избухна по...
Read More Read more about Натали Трифонова не издържа и избухна по БТВ: Лъжат ви!

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 555 1 556 1 557 1 558 1 559 1 560 1 561 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.