Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Омръзна ми тази кукла с нейните писъци! Главата ме боли от реването ѝ! — изкрещя свекървата и избута снаха си с бебето навън. Screenshot_25
  • Без категория

Омръзна ми тази кукла с нейните писъци! Главата ме боли от реването ѝ! — изкрещя свекървата и избута снаха си с бебето навън.

Иван Димитров Пешев май 19, 2025
Омръзна ми тази кукла с нейните писъци! Главата ме боли от реването ѝ! — изкрещя свекървата и...
Read More Read more about Омръзна ми тази кукла с нейните писъци! Главата ме боли от реването ѝ! — изкрещя свекървата и избута снаха си с бебето навън.
Гробарят забеляза телефон до покойната и го вдигна, когато той звънна. Но кой би могъл да предположи Screenshot_16
  • Без категория

Гробарят забеляза телефон до покойната и го вдигна, когато той звънна. Но кой би могъл да предположи

Иван Димитров Пешев май 19, 2025
Копачът забеляза телефон до покойницата и го взе, когато той иззвъня. Но кой можеше да предположи… Вадим...
Read More Read more about Гробарят забеляза телефон до покойната и го вдигна, когато той звънна. Но кой би могъл да предположи
Свекървата ме изгони тихо. Дойдох при тях с новороденото на ръце, обвито в меко одеялце, изпълнена с несигурна надежда и умора след тежкото раждане Screenshot_15
  • Без категория

Свекървата ме изгони тихо. Дойдох при тях с новороденото на ръце, обвито в меко одеялце, изпълнена с несигурна надежда и умора след тежкото раждане

Иван Димитров Пешев май 19, 2025
Свекървата ме изгони тихо. Дойдох при тях с новороденото на ръце, обвито в меко одеялце, изпълнена с...
Read More Read more about Свекървата ме изгони тихо. Дойдох при тях с новороденото на ръце, обвито в меко одеялце, изпълнена с несигурна надежда и умора след тежкото раждане
Всеки ден Аня се прибираше у дома с надеждата, че Макс ще се върне. Знаеше, че той няма ключове — беше ги оставил, когато си тръгна. Screenshot_12
  • Без категория

Всеки ден Аня се прибираше у дома с надеждата, че Макс ще се върне. Знаеше, че той няма ключове — беше ги оставил, когато си тръгна.

Иван Димитров Пешев май 19, 2025
Всеки ден Аня се прибираше у дома с надеждата, че Макс ще се върне. Знаеше, че ключовете...
Read More Read more about Всеки ден Аня се прибираше у дома с надеждата, че Макс ще се върне. Знаеше, че той няма ключове — беше ги оставил, когато си тръгна.
Разваляш настроението на всички! Махай се! — изкрещя съпругът ѝ насред празненството. Но той дори не подозираше, че отмъщението ѝ вече се зараждаше. Screenshot_4
  • Без категория

Разваляш настроението на всички! Махай се! — изкрещя съпругът ѝ насред празненството. Но той дори не подозираше, че отмъщението ѝ вече се зараждаше.

Иван Димитров Пешев май 18, 2025
Май ухаеше на люляк и носеше топлина, но в къщата край града, където семейство Мартен празнуваше рождения...
Read More Read more about Разваляш настроението на всички! Махай се! — изкрещя съпругът ѝ насред празненството. Но той дори не подозираше, че отмъщението ѝ вече се зараждаше.
Гостите тъкмо бяха пристигнали. Колеги от офиса — мъж и жена, уверени, приказливи, от онези, които веднага се чувстват у дома Screenshot_25
  • Без категория

Гостите тъкмо бяха пристигнали. Колеги от офиса — мъж и жена, уверени, приказливи, от онези, които веднага се чувстват у дома

Иван Димитров Пешев май 18, 2025
СЕДНИ СИ НА МЯСТОТО Седни си на мястото. Излагаш ни. Даниел го каза тихо, почти небрежно. Гласът...
Read More Read more about Гостите тъкмо бяха пристигнали. Колеги от офиса — мъж и жена, уверени, приказливи, от онези, които веднага се чувстват у дома
Това е войната на Спящия Джо Байдън, не моя. Беше провал още от първия ден и никога не трябваше да се случва Screenshot_3
  • Без категория

Това е войната на Спящия Джо Байдън, не моя. Беше провал още от първия ден и никога не трябваше да се случва

Иван Димитров Пешев април 26, 2025
„Това е войната на Спящия Джо Байдън, не моя. Беше провал още от първия ден и никога...
Read More Read more about Това е войната на Спящия Джо Байдън, не моя. Беше провал още от първия ден и никога не трябваше да се случва
Уиткоф се срещна за четвърти път с Путин, сближиха позициите по Украйна и други въпроси Screenshot_10
  • Без категория

Уиткоф се срещна за четвърти път с Путин, сближиха позициите по Украйна и други въпроси

Иван Димитров Пешев април 25, 2025
Руският президент Владимир Путин разговаря с американския емисар Стив Уиткоф относно евентуални директни преговори между Москва и...
Read More Read more about Уиткоф се срещна за четвърти път с Путин, сближиха позициите по Украйна и други въпроси
Скръбна вест: Почина известната журналистка Диляна Грозданова Screenshot_3
  • Без категория

Скръбна вест: Почина известната журналистка Диляна Грозданова

Иван Димитров Пешев април 23, 2025
Починала е много известната телевизионна водеща Диляна Грозданова, съобщава ПИК, позовавайки се на нейни близки. Тя страдаше...
Read More Read more about Скръбна вест: Почина известната журналистка Диляна Грозданова
Брутални думи: Путин разкри защо е започнал войната в Украйна Screenshot_4
  • Без категория

Брутални думи: Путин разкри защо е започнал войната в Украйна

Иван Димитров Пешев април 21, 2025
Украинските власти са обвързани с техните милиарди долари капитали, скрити в чужбина. И не се бият за...
Read More Read more about Брутални думи: Путин разкри защо е започнал войната в Украйна

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 155 156 157 158 159 160 161 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Вижте какви продукти са ви необходими:
  • Не е от нашия род. Десет години ви го говоря, а вие ме изкарвате луда.
  • Извънредно! Намериха мъртъв с куршум в главата полицейски шеф, охраняващ изборите 😥
  • Разкриха голямата тайна на Борисов по БТВ! Защо гласува за Гюров😱
  • Ако Румен Радев и „Прогресивна България“ не си направят сериозен анализ за спада на гласове на формацията му след президентските избори
  • Да отиде човек до урната и да гласува е отговорност, която се възпитава от родители и учители. Това е мнението на актьора Филип Буков, който сподели, че на балотажа ще гласува заедно с майка си и баба си.
  • Подигравка! Десислава Радева с култов музикален поздрав към Гюров и Кандев след загубата на балотажа
  • Беквокалистът на популярната руска група „Любе“ Алексей Тарасов е починал на 64-годишна възраст след тежка борба с две онкологични заболявания. Музикантът е издъхнал на 30 октомври, съобщава Telegram каналът Mash.
  • „Безразличието и мълчанието на тези, които иначе не искат да има война и дронове, да живеят при путин, връща в пакет точно това, което уж не са искали. Интересно, това страх от позиция ли е, конюнктура ли е, траене да не ти пишат на лични.
  • Военно апелативният съд отмени определението на военен съд София и наложи на подсъдимия офицер Мартин Варадинов мярка „подписка“.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.