Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Чесънът е добре познат като мощно природно средство, но знаете ли, че изгарянето на скилидка чесън в дома ви може да осигури невероятни ползи за здравето Screenshot_22
  • Без категория

Чесънът е добре познат като мощно природно средство, но знаете ли, че изгарянето на скилидка чесън в дома ви може да осигури невероятни ползи за здравето

Иван Димитров Пешев март 14, 2025
Чесънът е добре познат като мощно природно средство, но знаете ли, че изгарянето на скилидка чесън в...
Read More Read more about Чесънът е добре познат като мощно природно средство, но знаете ли, че изгарянето на скилидка чесън в дома ви може да осигури невероятни ползи за здравето
Този непретенциозен природен дар расте навсякъде, но повечето хора го подценяват Screenshot_18
  • Без категория

Този непретенциозен природен дар расте навсякъде, но повечето хора го подценяват

Иван Димитров Пешев март 14, 2025
Често погрешно смятан за упорит плевел, Cyperus rotundus – известен още като орехова трева или пурпурен орех...
Read More Read more about Този непретенциозен природен дар расте навсякъде, но повечето хора го подценяват
„Какво дете ми роди?!“ – крещеше мъжът, когато видя лицето на бебето Screenshot_9
  • Без категория

„Какво дете ми роди?!“ – крещеше мъжът, когато видя лицето на бебето

Иван Димитров Пешев март 14, 2025
В едно малко селце се ражда момиченце. Изглежда, че това събитие би трябвало да донесе радост и...
Read More Read more about „Какво дете ми роди?!“ – крещеше мъжът, когато видя лицето на бебето
Метео Балканс: Минусови температури и сняг идват до дни Screenshot_24
  • Без категория

Метео Балканс: Минусови температури и сняг идват до дни

Иван Димитров Пешев март 13, 2025
Както стана ясно от последните прогнози за времето, очаква ни ново захлаждане до дни. То ще започне...
Read More Read more about Метео Балканс: Минусови температури и сняг идват до дни
-Мамо, мамо, има една дама, която иска да те види. Screenshot_8
  • Без категория

-Мамо, мамо, има една дама, която иска да те види.

Иван Димитров Пешев март 13, 2025
-Мамо, мамо, има една дама, която иска да те види. -Лариса се изненада, наскоро бяха купили къща...
Read More Read more about -Мамо, мамо, има една дама, която иска да те види.
Герасим Георгиев си го върна тъпкано на Маги Халваджиян, след като бе направен от него публично за резил Screenshot_17
  • Без категория

Герасим Георгиев си го върна тъпкано на Маги Халваджиян, след като бе направен от него публично за резил

Иван Димитров Пешев март 13, 2025
Герасим Георгиев си го върна тъпкано на Маги Халваджиян, след като бе направен от него публично за резил. Продуцентът...
Read More Read more about Герасим Георгиев си го върна тъпкано на Маги Халваджиян, след като бе направен от него публично за резил
Мъжът се смееше, разказвайки на приятелите си как е прекарал седмица с любовницата си на курорт. Screenshot_4
  • Без категория

Мъжът се смееше, разказвайки на приятелите си как е прекарал седмица с любовницата си на курорт.

Иван Димитров Пешев март 13, 2025
Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето...
Read More Read more about Мъжът се смееше, разказвайки на приятелите си как е прекарал седмица с любовницата си на курорт.
Повечето хора дори не осъзнават колко мощно е това растение – а то вероятно расте точно във вашия двор! Screenshot_23
  • Без категория

Повечето хора дори не осъзнават колко мощно е това растение – а то вероятно расте точно във вашия двор!

Иван Димитров Пешев март 12, 2025
Повечето хора не осъзнават колко мощно е това растение, а то вероятно расте в двора ви. Сред...
Read More Read more about Повечето хора дори не осъзнават колко мощно е това растение – а то вероятно расте точно във вашия двор!
Иван погледна жена си. Слънчевата светлина осветяваше лицето ѝ, правейки го златисто и радостно. В очите ѝ имаше смях, а малките бръчици, които се отклоняваха от очите ѝ, правеха лицето ѝ още по-интересно и красиво. Screenshot_22
  • Без категория

Иван погледна жена си. Слънчевата светлина осветяваше лицето ѝ, правейки го златисто и радостно. В очите ѝ имаше смях, а малките бръчици, които се отклоняваха от очите ѝ, правеха лицето ѝ още по-интересно и красиво.

Иван Димитров Пешев март 12, 2025
Иван погледна жена си. Слънчевата светлина осветяваше лицето ѝ, правейки го златисто и радостно. В очите ѝ...
Read More Read more about Иван погледна жена си. Слънчевата светлина осветяваше лицето ѝ, правейки го златисто и радостно. В очите ѝ имаше смях, а малките бръчици, които се отклоняваха от очите ѝ, правеха лицето ѝ още по-интересно и красиво.
Вадим Петрович винаги е бил прост и обикновен човек. За такива хора обикновено се казва, че не са грабвали звезди от небето. На много от приятелите си той много им напомняше за Новоселцев, главния герой във филма „Служебен роман“. Screenshot_17
  • Без категория

Вадим Петрович винаги е бил прост и обикновен човек. За такива хора обикновено се казва, че не са грабвали звезди от небето. На много от приятелите си той много им напомняше за Новоселцев, главния герой във филма „Служебен роман“.

Иван Димитров Пешев март 12, 2025
Вадим Петрович винаги е бил прост и обикновен човек. За такива хора обикновено се казва, че не...
Read More Read more about Вадим Петрович винаги е бил прост и обикновен човек. За такива хора обикновено се казва, че не са грабвали звезди от небето. На много от приятелите си той много им напомняше за Новоселцев, главния герой във филма „Служебен роман“.

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 158 159 160 161 162 163 164 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.