Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Вярвате ли, че съдбата може да даде отговори на въпросите, които се страхуваме да зададем? Screenshot_30
  • Без категория

Вярвате ли, че съдбата може да даде отговори на въпросите, които се страхуваме да зададем?

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Вярвате ли, че съдбата може да даде отговори на въпросите, които се страхуваме да зададем? Може ли...
Read More Read more about Вярвате ли, че съдбата може да даде отговори на въпросите, които се страхуваме да зададем?
Настя беше обикновено, на пръв поглед, седемнайсетгодишно момиче. Живееше с родителите си в малко селце, заобиколено от гъсти гори и стари дървени къщи. Screenshot_26
  • Без категория

Настя беше обикновено, на пръв поглед, седемнайсетгодишно момиче. Живееше с родителите си в малко селце, заобиколено от гъсти гори и стари дървени къщи.

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Настя беше обикновено, на пръв поглед, седемнайсетгодишно момиче. Живееше с родителите си в малко селце, заобиколено от...
Read More Read more about Настя беше обикновено, на пръв поглед, седемнайсетгодишно момиче. Живееше с родителите си в малко селце, заобиколено от гъсти гори и стари дървени къщи.
Смъртта на 15-годишната Салиха от село Брезница потресе всички: Оставила е прочувствено предсмъртно писмо Screenshot_23
  • Без категория

Смъртта на 15-годишната Салиха от село Брезница потресе всички: Оставила е прочувствено предсмъртно писмо

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Смъртта на 15-годишната Салиха от гоцеделчевското село Брезница потресе района и всички, които я познават. Момичето сложи край на...
Read More Read more about Смъртта на 15-годишната Салиха от село Брезница потресе всички: Оставила е прочувствено предсмъртно писмо
Николай никога не се е смятал за страхливец. Умееше да се контролира, не се страхуваше от тъмнината и винаги се опитваше да мисли трезво Screenshot_22
  • Без категория

Николай никога не се е смятал за страхливец. Умееше да се контролира, не се страхуваше от тъмнината и винаги се опитваше да мисли трезво

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Николай никога не се е смятал за страхливец. Умееше да се контролира, не се страхуваше от тъмнината...
Read More Read more about Николай никога не се е смятал за страхливец. Умееше да се контролира, не се страхуваше от тъмнината и винаги се опитваше да мисли трезво
Баронеса Наталия Бардска, майката на Алекс Раева: От 4 години не съм излизала от къщи. Screenshot_17
  • Без категория

Баронеса Наталия Бардска, майката на Алекс Раева: От 4 години не съм излизала от къщи.

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Комунистите ни изселиха от София в Батак като „белогвардейци“ Коя е тя Наталия Бардска е родена през...
Read More Read more about Баронеса Наталия Бардска, майката на Алекс Раева: От 4 години не съм излизала от къщи.
Страховито ВИДЕО показва Митьо Пищова в последните му дни Screenshot_11
  • Без категория

Страховито ВИДЕО показва Митьо Пищова в последните му дни

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Димитър Маринов – Митьо Пищова, който почина на 3 март, ще бъде погребан на 6 март във Велико...
Read More Read more about Страховито ВИДЕО показва Митьо Пищова в последните му дни
Българският конкурент на Билла, Лидл и Кауфланд превзема нов град с нов магазин на 3 декара Screenshot_7
  • Без категория

Българският конкурент на Билла, Лидл и Кауфланд превзема нов град с нов магазин на 3 декара

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Българската търговска верига „Фантастико“ отваря магазин в Пловдив, пише Марица. Обектът ще е разположен в Палата 10...
Read More Read more about Българският конкурент на Билла, Лидл и Кауфланд превзема нов град с нов магазин на 3 декара
Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир Screenshot_24
  • Без категория

Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев март 5, 2025
Kултуристката Джоди Ванс почина от инфаркт едва на 20 години. Семейството ѝ публикува в социалните медии причината...
Read More Read more about Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
Изцепка на репортер на БНТ на връх Шипка стъписа зрителите на 3 март Screenshot_18
  • Без категория

Изцепка на репортер на БНТ на връх Шипка стъписа зрителите на 3 март

Иван Димитров Пешев март 5, 2025
Репортерът Йордан Димитров от Шипка допусна гаф по БНТ, който не остана незабелязан от зрителите:   „Стоим...
Read More Read more about Изцепка на репортер на БНТ на връх Шипка стъписа зрителите на 3 март
Вдовицата на Борис Гуджунов го последва в отвъдното. Балерината Елжбета си отиде в немотия Screenshot_17
  • Без категория

Вдовицата на Борис Гуджунов го последва в отвъдното. Балерината Елжбета си отиде в немотия

Иван Димитров Пешев март 5, 2025
Вдовицата на легендарния български певец Борис Гуджунов – Елжбета, е починала наскоро, съобщиха от семейството на изпълнителя....
Read More Read more about Вдовицата на Борис Гуджунов го последва в отвъдното. Балерината Елжбета си отиде в немотия

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 161 162 163 164 165 166 167 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.