Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Антон винаги се е смятал за господар на живота. Дори в университета успяваше да се придвижва по такъв начин, че съучениците му можеха само да се чудят Screenshot_5
  • Без категория

Антон винаги се е смятал за господар на живота. Дори в университета успяваше да се придвижва по такъв начин, че съучениците му можеха само да се чудят

Иван Димитров Пешев март 9, 2025
Антон винаги се е смятал за господар на живота. Дори в университета успяваше да се придвижва по...
Read More Read more about Антон винаги се е смятал за господар на живота. Дори в университета успяваше да се придвижва по такъв начин, че съучениците му можеха само да се чудят
Парещото нюйоркско слънце печеше безмилостно на Пето авеню, където на тротоара седеше Итън, 28-годишен млад мъж с разчорлена коса и парцаливи дрехи. Screenshot_28
  • Без категория

Парещото нюйоркско слънце печеше безмилостно на Пето авеню, където на тротоара седеше Итън, 28-годишен млад мъж с разчорлена коса и парцаливи дрехи.

Иван Димитров Пешев март 8, 2025
Парещото нюйоркско слънце печеше безмилостно на Пето авеню, където на тротоара седеше Итън, 28-годишен млад мъж с...
Read More Read more about Парещото нюйоркско слънце печеше безмилостно на Пето авеню, където на тротоара седеше Итън, 28-годишен млад мъж с разчорлена коса и парцаливи дрехи.
В покрайнините на града, на тихо и спокойно място, имаше малко заведение, наречено „Корнер“ Screenshot_25
  • Без категория

В покрайнините на града, на тихо и спокойно място, имаше малко заведение, наречено „Корнер“

Иван Димитров Пешев март 8, 2025
В покрайнините на града, на тихо и спокойно място, имаше малко заведение, наречено „Корнер“. Това място не...
Read More Read more about В покрайнините на града, на тихо и спокойно място, имаше малко заведение, наречено „Корнер“
Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен доход, който позволявал на семейството да плаща ипотеката и да се грижи за обучението на Варя и за бъдещото бебе. Screenshot_9
  • Без категория

Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен доход, който позволявал на семейството да плаща ипотеката и да се грижи за обучението на Варя и за бъдещото бебе.

Иван Димитров Пешев март 8, 2025
Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен...
Read More Read more about Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен доход, който позволявал на семейството да плаща ипотеката и да се грижи за обучението на Варя и за бъдещото бебе.
Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза Screenshot_29
  • Без категория

Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза Когато бях на...
Read More Read more about Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза
ЕТО МЕ С МОИТЕ ДЯДО И БАБА В КЪЩИ, ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ГИ ИЗХВЪРЛЯ ОТ МОЕТО ЗАВЕРШИТЕЛНО СЪБИТИЕ, КОГАТО НАУЧИХ ИСТИНАТА Screenshot_19
  • Без категория

ЕТО МЕ С МОИТЕ ДЯДО И БАБА В КЪЩИ, ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ГИ ИЗХВЪРЛЯ ОТ МОЕТО ЗАВЕРШИТЕЛНО СЪБИТИЕ, КОГАТО НАУЧИХ ИСТИНАТА

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Когато бях едва на две години, моите баба и дядо по майчина линия ме взеха, след като...
Read More Read more about ЕТО МЕ С МОИТЕ ДЯДО И БАБА В КЪЩИ, ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ГИ ИЗХВЪРЛЯ ОТ МОЕТО ЗАВЕРШИТЕЛНО СЪБИТИЕ, КОГАТО НАУЧИХ ИСТИНАТА
1 литър мляко на кофа вода и листата на краставицата вече не пожълтяват Screenshot_10
  • Без категория

1 литър мляко на кофа вода и листата на краставицата вече не пожълтяват

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Проблемът, свързан с пожълтяването на листата на краставиците, е до болка познат на повечето градинари. Поради липса...
Read More Read more about 1 литър мляко на кофа вода и листата на краставицата вече не пожълтяват
Първата седмица на декември донесе със себе си приятен хлад и въздухът вече започна да се изпълва с миризмата на наближаващата зима, заедно с радостта от предстоящите празници и кратките паузи за празнуване на настъпването на Новата година. Screenshot_9
  • Без категория

Първата седмица на декември донесе със себе си приятен хлад и въздухът вече започна да се изпълва с миризмата на наближаващата зима, заедно с радостта от предстоящите празници и кратките паузи за празнуване на настъпването на Новата година.

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Първата седмица на декември донесе със себе си приятен хлад и въздухът вече започна да се изпълва...
Read More Read more about Първата седмица на декември донесе със себе си приятен хлад и въздухът вече започна да се изпълва с миризмата на наближаващата зима, заедно с радостта от предстоящите празници и кратките паузи за празнуване на настъпването на Новата година.
От 20 март български сериал събаря турски по Нова тв Screenshot_7
  • Без категория

От 20 март български сериал събаря турски по Нова тв

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
След като беше представен в тазгодишното издание на Берлинале, най- новият български сериал „Майките“ – по едноименния...
Read More Read more about От 20 март български сериал събаря турски по Нова тв
Никога повече няма да купя РОЗИ от магазин: Съсед-агроном ми каза как да си направя цяла градина от едно цвете Screenshot_5
  • Без категория

Никога повече няма да купя РОЗИ от магазин: Съсед-агроном ми каза как да си направя цяла градина от едно цвете

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
С този метод можете да имате толкова силни и красиви растения, колкото искате. Розите са кралиците на...
Read More Read more about Никога повече няма да купя РОЗИ от магазин: Съсед-агроном ми каза как да си направя цяла градина от едно цвете

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 160 161 162 163 164 165 166 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.