Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Нищо не успокоява гастрита и язвата така, както сок от картофи – изпитана рецепта Screenshot_19
  • Без категория

Нищо не успокоява гастрита и язвата така, както сок от картофи – изпитана рецепта

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2025
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ Вземете пресни и здрави картофи, по възможност с известен произход. Измийте и обелете и...
Read More Read more about Нищо не успокоява гастрита и язвата така, както сок от картофи – изпитана рецепта
Майката погледна часовника и неспокойно се обърна към Катя Screenshot_8
  • Без категория

Майката погледна часовника и неспокойно се обърна към Катя

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2025
Майката погледна часовника и неспокойно се обърна към Катя. Нахрани ли кучето? Катя кимна и също погледна...
Read More Read more about Майката погледна часовника и неспокойно се обърна към Катя
Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето беше хубаво, здраво, с изключение на едно нещо. Имаше вроден дефект на лицето си, аномалия в развитието. Screenshot_30
  • Без категория

Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето беше хубаво, здраво, с изключение на едно нещо. Имаше вроден дефект на лицето си, аномалия в развитието.

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2025
Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето...
Read More Read more about Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето беше хубаво, здраво, с изключение на едно нещо. Имаше вроден дефект на лицето си, аномалия в развитието.
Ако някой беше попитал Люба Скворцова какво иска най-много в живота си Screenshot_19
  • Без категория

Ако някой беше попитал Люба Скворцова какво иска най-много в живота си

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2025
Ако някой беше попитал Люба Скворцова какво иска най-много в живота си, тя щеше да отговори със...
Read More Read more about Ако някой беше попитал Люба Скворцова какво иска най-много в живота си
По време на сватбата младоженецът получил текстово съобщение Screenshot_18
  • Без категория

По време на сватбата младоженецът получил текстово съобщение

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2025
В този слънчев ден, когато небето беше ясно и безоблачно като очакваното бъдеще на Полина и Глеб,...
Read More Read more about По време на сватбата младоженецът получил текстово съобщение
Трагедия! Красивата 28-г. българка Мария загина пред очите на… Screenshot_12
  • Без категория

Трагедия! Красивата 28-г. българка Мария загина пред очите на…

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2025
28-годишна българка падна и загина при опит да изкачи планината Трифан, висока 900 метра. Мария Евтимова обича приключенията...
Read More Read more about Трагедия! Красивата 28-г. българка Мария загина пред очите на…
Момичето вървеше по горската пътека, като от време на време избърсваше сълзите, които се появяваха в очите ѝ Screenshot_11
  • Без категория

Момичето вървеше по горската пътека, като от време на време избърсваше сълзите, които се появяваха в очите ѝ

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2025
Момичето вървеше по горската пътека, като от време на време избърсваше сълзите, които се появяваха в очите...
Read More Read more about Момичето вървеше по горската пътека, като от време на време избърсваше сълзите, които се появяваха в очите ѝ
След смъртта на съпруга си съпругата му решила да отвори сейфа му, който винаги бил заключен Screenshot_28
  • Без категория

След смъртта на съпруга си съпругата му решила да отвори сейфа му, който винаги бил заключен

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2025
Това е всичко. Събуждането беше приключило. Приятелите и познатите си тръгнаха, майка ѝ и съседите разчистиха масата,...
Read More Read more about След смъртта на съпруга си съпругата му решила да отвори сейфа му, който винаги бил заключен
Децата отдавна са изоставили възрастната си майка в селото Screenshot_19
  • Без категория

Децата отдавна са изоставили възрастната си майка в селото

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2025
Цяла нощ Нина Андреевна не можа да мигне. Дъждът валя в продължение на много часове, без да...
Read More Read more about Децата отдавна са изоставили възрастната си майка в селото
След като купил скъпа огърлица за любовницата си, един богат мъж можел да си позволи само стара, безполезна кутийка Screenshot_17
  • Без категория

След като купил скъпа огърлица за любовницата си, един богат мъж можел да си позволи само стара, безполезна кутийка

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2025
Витрината на бижутерийния магазин заслепяваше с блясъка и богатството си, карайки всеки минувач неволно да впери поглед...
Read More Read more about След като купил скъпа огърлица за любовницата си, един богат мъж можел да си позволи само стара, безполезна кутийка

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 165 166 167 168 169 170 171 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.