Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Адвокат: Цените на хранителните стоки в големите вериги са по-ниски, отколкото в повечето малки квартални магазини Screenshot_29
  • Без категория

Адвокат: Цените на хранителните стоки в големите вериги са по-ниски, отколкото в повечето малки квартални магазини

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2025
Не знам откъде изхожда тиражираната из мрежата инициатива за „бойкот на търговските вериги на 13 февруари“. Но...
Read More Read more about Адвокат: Цените на хранителните стоки в големите вериги са по-ниски, отколкото в повечето малки квартални магазини
Прекрасна вест за Катя и Здравко от дует Ритон Screenshot_24
  • Без категория

Прекрасна вест за Катя и Здравко от дует Ритон

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2025
Двете изяви на Катя и Здравко са по повод празника Трифон Зарезан Популярният дует „Ритон“ ще изнесе...
Read More Read more about Прекрасна вест за Катя и Здравко от дует Ритон
СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ БРАК РАЗБРАХ, ЧЕ АПАРТАМЕНТЪТ, ЗА КОЙТО ПЛАЩАХ НАЕМ, ПРИНАДЛЕЖИ НА МОЯ СЪПРУГ И НЕГОВАТА МАЙКА. Screenshot_15
  • Без категория

СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ БРАК РАЗБРАХ, ЧЕ АПАРТАМЕНТЪТ, ЗА КОЙТО ПЛАЩАХ НАЕМ, ПРИНАДЛЕЖИ НА МОЯ СЪПРУГ И НЕГОВАТА МАЙКА.

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2025
Нанси вярваше в любовта, лоялността и равенството в брака. В продължение на две години тя плащаше своята...
Read More Read more about СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ БРАК РАЗБРАХ, ЧЕ АПАРТАМЕНТЪТ, ЗА КОЙТО ПЛАЩАХ НАЕМ, ПРИНАДЛЕЖИ НА МОЯ СЪПРУГ И НЕГОВАТА МАЙКА.
БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ ДОЙДЕ ВКЪЩИ С ПЛИК ВЧЕРА – СЕГА НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ МАЙКА СИ ПОВЕЧЕ Screenshot_11
  • Без категория

БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ ДОЙДЕ ВКЪЩИ С ПЛИК ВЧЕРА – СЕГА НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ МАЙКА СИ ПОВЕЧЕ

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2025
ВЧЕРА БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ ДОЙДЕ ВКЪЩИ С ПЛИК – СЕГА НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ МАЙКА СИ ПОВЕЧЕ...
Read More Read more about БИВШИЯТ МИ СЪПРУГ ДОЙДЕ ВКЪЩИ С ПЛИК ВЧЕРА – СЕГА НЕ ИСКАМ ДА ВИЖДАМ МАЙКА СИ ПОВЕЧЕ
Връщах се от поредното служебно пътуване. Карах колата, припявах с песните по радиото и броях километрите до дома. Screenshot_29
  • Без категория

Връщах се от поредното служебно пътуване. Карах колата, припявах с песните по радиото и броях километрите до дома.

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Връщах се от поредното служебно пътуване. Карах колата, припявах с песните по радиото и броях километрите до...
Read More Read more about Връщах се от поредното служебно пътуване. Карах колата, припявах с песните по радиото и броях километрите до дома.
Ще познаете ли кои са тези младежи! Днес те са едни от най – извстните лица в България Screenshot_24
  • Без категория

Ще познаете ли кои са тези младежи! Днес те са едни от най – извстните лица в България

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Орлин Горанов предизвика истински интерес, след като сподели ретро снимка от времето, когато е отбивал военната си...
Read More Read more about Ще познаете ли кои са тези младежи! Днес те са едни от най – извстните лица в България
Касае всички на Виваком: От събота 8 февруари влиза в сила новата тарифа Screenshot_18
  • Без категория

Касае всички на Виваком: От събота 8 февруари влиза в сила новата тарифа

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
От 8 февруари 2025 г. ще бъдат приложени промени по месечните абонаменти на част от основните услуги...
Read More Read more about Касае всички на Виваком: От събота 8 февруари влиза в сила новата тарифа
Съюзът на Лидл, Билла и Кауфланд: Цените в България може да… Screenshot_16
  • Без категория

Съюзът на Лидл, Билла и Кауфланд: Цените в България може да…

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Опитът на някои европейски държави досега да предложат механизъм на пределните цени или пределни надценки, доведоха до значително...
Read More Read more about Съюзът на Лидл, Билла и Кауфланд: Цените в България може да…
Не вярвах, докато не го пробвах – разсадът ми стана два пъти по-силен! Screenshot_10
  • Без категория

Не вярвах, докато не го пробвах – разсадът ми стана два пъти по-силен!

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Дафиновият лист не е само ароматна подправка за кулинарни ястия, но и ценен природен стимулант и защитник...
Read More Read more about Не вярвах, докато не го пробвах – разсадът ми стана два пъти по-силен!
На 62 години срещнах мъж и бяхме щастливи, докато не подслушах разговора със сестра му Screenshot_5
  • Без категория

На 62 години срещнах мъж и бяхме щастливи, докато не подслушах разговора със сестра му

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Никога не съм си представяла, че на 62 години отново мога да се влюбя толкова силно, както...
Read More Read more about На 62 години срещнах мъж и бяхме щастливи, докато не подслушах разговора със сестра му

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 175 176 177 178 179 180 181 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.