Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Как обикновеният дафинов лист кара стайните растения да цъфтят великолепно: Стимулира растежа и се бори с болести и вредители Screenshot_25
  • Без категория

Как обикновеният дафинов лист кара стайните растения да цъфтят великолепно: Стимулира растежа и се бори с болести и вредители

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Как обикновеният дафинов лист кара стайните растения да цъфтят великолепно: Стимулира растежа и се бори с болести...
Read More Read more about Как обикновеният дафинов лист кара стайните растения да цъфтят великолепно: Стимулира растежа и се бори с болести и вредители
Цялото семейство сме пристрастени към тези кюфтета! 10 минути и готово – най-добрата рецепта Screenshot_24
  • Без категория

Цялото семейство сме пристрастени към тези кюфтета! 10 минути и готово – най-добрата рецепта

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Цялото семейство сме буквално пристрастени към тези вкусни кюфтета! 10-тина минути работа и се радвате на невероятен вкус!...
Read More Read more about Цялото семейство сме пристрастени към тези кюфтета! 10 минути и готово – най-добрата рецепта
Всяко парченце е пълно с колаген! С тази Женска торта черпя приятелките на кафе – става за 15 минути Screenshot_23
  • Без категория

Всяко парченце е пълно с колаген! С тази Женска торта черпя приятелките на кафе – става за 15 минути

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Необичаен колагенов десерт за 15 минути! Изненадайте гостите си с тази рецепта за Женска торта – пълна...
Read More Read more about Всяко парченце е пълно с колаген! С тази Женска торта черпя приятелките на кафе – става за 15 минути
Приготвено тестото по – тази рецепта, става много пухкав Screenshot_20
  • Без категория

Приготвено тестото по – тази рецепта, става много пухкав

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Погледнете как да си направите тесто което да е пухкаво, да е универсално за различни неща като...
Read More Read more about Приготвено тестото по – тази рецепта, става много пухкав
БАЩА МИ, КОГОТО СМЯТАХ ЗА МЪРТЪВ, СЕ ПОЯВИ НА 45-ИЯ МИ РОЖДЕН ДЕН. Screenshot_18
  • Без категория

БАЩА МИ, КОГОТО СМЯТАХ ЗА МЪРТЪВ, СЕ ПОЯВИ НА 45-ИЯ МИ РОЖДЕН ДЕН.

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Станах рано сутринта на рождения си ден. Четиридесет и пет. Вече не се броя за млад. Животът...
Read More Read more about БАЩА МИ, КОГОТО СМЯТАХ ЗА МЪРТЪВ, СЕ ПОЯВИ НА 45-ИЯ МИ РОЖДЕН ДЕН.
За всички с неплатени сметки за ток, парно, вода и телефон: Нов закон ги спасява Screenshot_10
  • Без категория

За всички с неплатени сметки за ток, парно, вода и телефон: Нов закон ги спасява

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Председателят на Изправи се.БГ Мая Манолова представи закон за прекратяване произвола на колекторските фирми, който през следващите...
Read More Read more about За всички с неплатени сметки за ток, парно, вода и телефон: Нов закон ги спасява
НА 45 ГОДИНИ ИЗГУБИХ ВСИЧКО: СЪПРУГ, СИН, РАБОТА Screenshot_5
  • Без категория

НА 45 ГОДИНИ ИЗГУБИХ ВСИЧКО: СЪПРУГ, СИН, РАБОТА

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
На 45 години животът ми се срина напълно. Сякаш всичко, което някога бях изграждала, се изплъзна между...
Read More Read more about НА 45 ГОДИНИ ИЗГУБИХ ВСИЧКО: СЪПРУГ, СИН, РАБОТА
Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват Screenshot_1
  • Без категория

Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2025
Православната църква чества Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица на 3 февруари. На 3 февруари Православната църква...
Read More Read more about Днес е специален ден-Господ изпълнява желания, гледа се какъв човек влиза в дома, а 10 любими имена празнуват
5-6 патладжана, 10 скилидки чесън и пей сърце! Много вкусно, малко пикантно и пие мноооого ракийка Screenshot_30
  • Без категория

5-6 патладжана, 10 скилидки чесън и пей сърце! Много вкусно, малко пикантно и пие мноооого ракийка

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2025
Става и за мезенце и като предястие, така че направете поне двойна доза, за да стигне за...
Read More Read more about 5-6 патладжана, 10 скилидки чесън и пей сърце! Много вкусно, малко пикантно и пие мноооого ракийка
Тя случайно откри тайна стая в гаража на съпруга си и беше шокирана от това, което видя Screenshot_24
  • Без категория

Тя случайно откри тайна стая в гаража на съпруга си и беше шокирана от това, което видя

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2025
Село Марково се намира точно в подножието на планината. Въздухът тук е чист. Близо до селото тече...
Read More Read more about Тя случайно откри тайна стая в гаража на съпруга си и беше шокирана от това, което видя

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 178 179 180 181 182 183 184 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.