Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Голям студ се задава! Виелици и сняг покриват страната на тази дата Screenshot_12
  • Без категория

Голям студ се задава! Виелици и сняг покриват страната на тази дата

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
България под влиянието на високо налягане – какво да очакваме? Синоптиците от Meteo Balkans предупреждават, че България...
Read More Read more about Голям студ се задава! Виелици и сняг покриват страната на тази дата
НЯМАХ ПРИТЕСНЕНИЯ, ЧЕ СИНЪТ МИ ДОВЕДЕ НОВОТО СИ МОМИЧЕ НА СЕМЕЙНАТА НИ ПОЧИВКА – ДОКАТО НЕ ВИДЯХ СЛУЧАЙНО СЪОБЩЕНИЕ НА ТЕЛЕФОНА МУ. Screenshot_8
  • Без категория

НЯМАХ ПРИТЕСНЕНИЯ, ЧЕ СИНЪТ МИ ДОВЕДЕ НОВОТО СИ МОМИЧЕ НА СЕМЕЙНАТА НИ ПОЧИВКА – ДОКАТО НЕ ВИДЯХ СЛУЧАЙНО СЪОБЩЕНИЕ НА ТЕЛЕФОНА МУ.

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
СЕМЕЙНИТЕ ВАКАНЦИИ ТРЯБВА ДА НИ СБЛИЖАВАТ, НАЛИ? Поне така винаги съм вярвала. Но този път това, което...
Read More Read more about НЯМАХ ПРИТЕСНЕНИЯ, ЧЕ СИНЪТ МИ ДОВЕДЕ НОВОТО СИ МОМИЧЕ НА СЕМЕЙНАТА НИ ПОЧИВКА – ДОКАТО НЕ ВИДЯХ СЛУЧАЙНО СЪОБЩЕНИЕ НА ТЕЛЕФОНА МУ.
БЕЗДОМЕН МЪЖ МЕ ПОПИТА ДАЛИ ЩЕ ВЗЕМА КУЧЕТО МУ – МЕСЕЦ ПО-КЪСНО ПОЛУЧИХ ТАЙНСТВЕНО ПИСМО Screenshot_6
  • Без категория

БЕЗДОМЕН МЪЖ МЕ ПОПИТА ДАЛИ ЩЕ ВЗЕМА КУЧЕТО МУ – МЕСЕЦ ПО-КЪСНО ПОЛУЧИХ ТАЙНСТВЕНО ПИСМО

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
Излизах от магазина за хранителни стоки с 8-годишния си син, Лиам. Беше трудна година, откакто съпругът ми...
Read More Read more about БЕЗДОМЕН МЪЖ МЕ ПОПИТА ДАЛИ ЩЕ ВЗЕМА КУЧЕТО МУ – МЕСЕЦ ПО-КЪСНО ПОЛУЧИХ ТАЙНСТВЕНО ПИСМО
Добрила е на 97 години, още кара кола: „Ще доживея до 130, нека си умира, който иска!“-Нейната рецепта за дълголетие Screenshot_2
  • Без категория

Добрила е на 97 години, още кара кола: „Ще доживея до 130, нека си умира, който иска!“-Нейната рецепта за дълголетие

Иван Димитров Пешев януари 30, 2025
Добрила Ивановска Чабрич спечели симпатиите на много публика, като показа, че енергията на живота не познава възрастта,...
Read More Read more about Добрила е на 97 години, още кара кола: „Ще доживея до 130, нека си умира, който иска!“-Нейната рецепта за дълголетие
„И сега събирай нещата си и навън,“ заяви Алексей на жената на брат си. Screenshot_27
  • Без категория

„И сега събирай нещата си и навън,“ заяви Алексей на жената на брат си.

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Помоли! Чуваш ли ме?» извика Алексей, преди още да е влязъл в къщата. «Чувам те,» отговори жената,...
Read More Read more about „И сега събирай нещата си и навън,“ заяви Алексей на жената на брат си.
Когато отворих буркана, гостите мислеха, че са гъби, докато не им казах, че са тиквички-Всяка година правя тройна партида Screenshot_22
  • Без категория

Когато отворих буркана, гостите мислеха, че са гъби, докато не им казах, че са тиквички-Всяка година правя тройна партида

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Ето рецептата, която ме вдъхнови! Приготвянето на тиквички за зимата с аромат и вкус, напомнящ на гъби,...
Read More Read more about Когато отворих буркана, гостите мислеха, че са гъби, докато не им казах, че са тиквички-Всяка година правя тройна партида
Малко момиче без обувки тичаше по заледеното селско шосе Screenshot_20
  • Без категория

Малко момиче без обувки тичаше по заледеното селско шосе

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Малко момиче с кафяви чорапогащи, без обувки, тичаше по заледения селски път. Ледът, смесен с кал, се...
Read More Read more about Малко момиче без обувки тичаше по заледеното селско шосе
Пълна прогноза на Meteo Balkans за февруари: Завръща ли се зимата? Screenshot_17
  • Без категория

Пълна прогноза на Meteo Balkans за февруари: Завръща ли се зимата?

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Февруари в България обикновено е последният зимен месец, но често носи изненади в температурите и валежите. През...
Read More Read more about Пълна прогноза на Meteo Balkans за февруари: Завръща ли се зимата?
Ето защо да поставите решетката на фурната в торбата за боклук: Ще ви спести и време, и нерви Screenshot_15
  • Без категория

Ето защо да поставите решетката на фурната в торбата за боклук: Ще ви спести и време, и нерви

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Как лесно да почистите решетката на фурната ? Остъргването на загоряла храна може да бъде много досадно....
Read More Read more about Ето защо да поставите решетката на фурната в торбата за боклук: Ще ви спести и време, и нерви
СЪПРУГЪТ МИ НЕ МИ ОСТАВИ НИКАКВА ХРАНА ЗА ВЕЧЕРЯ, ДОКАТО ХРАНЕХ НОВОРОДЕНИЯ НИ СИН — ДАДОХ МУ ПЕРФЕКТЕН УРОК Screenshot_14
  • Без категория

СЪПРУГЪТ МИ НЕ МИ ОСТАВИ НИКАКВА ХРАНА ЗА ВЕЧЕРЯ, ДОКАТО ХРАНЕХ НОВОРОДЕНИЯ НИ СИН — ДАДОХ МУ ПЕРФЕКТЕН УРОК

Иван Димитров Пешев януари 29, 2025
Преди пет седмици животът ми се промени по невероятни и трудни начини, когато станах майка. Моето бебе,...
Read More Read more about СЪПРУГЪТ МИ НЕ МИ ОСТАВИ НИКАКВА ХРАНА ЗА ВЕЧЕРЯ, ДОКАТО ХРАНЕХ НОВОРОДЕНИЯ НИ СИН — ДАДОХ МУ ПЕРФЕКТЕН УРОК

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 181 182 183 184 185 186 187 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.