Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Умираща 80-годишна жена към млад лекар: Може ли да ви целуна, така както бих целунала сина си, ако беше жив hdfhdfasd.png
  • Новини

Умираща 80-годишна жена към млад лекар: Може ли да ви целуна, така както бих целунала сина си, ако беше жив

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Марко Деплано е уролог, който работи като лекар в Сардиния, Италия. Той е млад лекар, но поради естеството...
Read More Read more about Умираща 80-годишна жена към млад лекар: Може ли да ви целуна, така както бих целунала сина си, ако беше жив
Тя не е ходила на лекар от 40 години: Тази проста рецепта я поддържа здрава от десетилетия sahasfash.png
  • Новини

Тя не е ходила на лекар от 40 години: Тази проста рецепта я поддържа здрава от десетилетия

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Жената попаднала на тази рецепта съвсем случайно и никога не е съжалявала, че я е пробвала. Най-честите посещения...
Read More Read more about Тя не е ходила на лекар от 40 години: Тази проста рецепта я поддържа здрава от десетилетия
Добри новини за шофьорите: Връщат отстъпката за горивата – до 50 ст. на литър, но ето за кого не важи hasdasgasd.png
  • Новини

Добри новини за шофьорите: Връщат отстъпката за горивата – до 50 ст. на литър, но ето за кого не важи

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Слeд като миналата година хиляди шофьори имаха шанса да сe възползват от отстъпката от 25 стотинки на...
Read More Read more about Добри новини за шофьорите: Връщат отстъпката за горивата – до 50 ст. на литър, но ето за кого не важи
Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма hsdjdfgdf.png
  • Новини

Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Обява за работа предлага 3000 лв. заплата за животновъд без специализирано образование и опит. Отпуска му се...
Read More Read more about Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма
Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е? hgaskdsak.png
  • Новини

Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е?

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Мария К. е принудена да плаща на майка си, защото тя отказва да се грижи за внучето си...
Read More Read more about Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е?
Няма Кънчев, няма Рачков! Любимият водещ на всички българи се връща в NOVA nvoaskdas.png
  • Новини

Няма Кънчев, няма Рачков! Любимият водещ на всички българи се връща в NOVA

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
С нов сезон и различен начален час любимата телевизионна игра „Семейни войни“ се завръща в ефира на...
Read More Read more about Няма Кънчев, няма Рачков! Любимият водещ на всички българи се връща в NOVA
Гост на хотел отвратен и изплашен след като му начислиха 50-чка, че е отворил минибара gostkasdoaskd.png
  • Новини

Гост на хотел отвратен и изплашен след като му начислиха 50-чка, че е отворил минибара

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Хората в Интернет се хванаха за главата, след като гост на хотел сподели сметката, която е получил...
Read More Read more about Гост на хотел отвратен и изплашен след като му начислиха 50-чка, че е отворил минибара
Зрителите във възторг от новия сериал на БНТ с Билалов zrasitasldiask.png
  • Новини

Зрителите във възторг от новия сериал на БНТ с Билалов

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Българската национална тeлeвизия стартира нов сeриал, който носи имeто „Вина“. Първият eпизод бe излъчeн в чeтвъртък вeчeр...
Read More Read more about Зрителите във възторг от новия сериал на БНТ с Билалов
18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина sacuasdaskdas.png
  • Новини

18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
Още едно българско дете се готви да отлети от родното място. Само на 18 години, Павлин Иванов...
Read More Read more about 18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина
Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си fasdmasodask.jpg
  • Новини

Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
GoFundMe Тази история показва силата на майчината любов към децата й. Смела и самопожертвователна майка загуби живота си,...
Read More Read more about Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 798 1 799 1 800 1 801 1 802 1 803 1 804 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.