Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Марина Цекова просълзи зрителите с тези думи за мъжа си, Златимир Йочев masdiaskdasok.png
  • Новини

Марина Цекова просълзи зрителите с тези думи за мъжа си, Златимир Йочев

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Те са може би най-хубавото доказателство, че между конкуренцията се ражда любовта! Марина Цекова от Нова ТВ...
Read More Read more about Марина Цекова просълзи зрителите с тези думи за мъжа си, Златимир Йочев
Почина най-красивата жена в света – великата Джина Лолобриджида – поклон! ghaskhasd.png
  • Новини

Почина най-красивата жена в света – великата Джина Лолобриджида – поклон!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Италианската актриса Джина Лолобриджида почина на 95-годишна възраст, съобщиха световните агенции. На 4 юли 2022 г., когато...
Read More Read more about Почина най-красивата жена в света – великата Джина Лолобриджида – поклон!
Добавете Кока-Кола към брашното и ще получите вкусотия, която се надува като балон и е мека като памук kosksdladkas.png
  • Новини

Добавете Кока-Кола към брашното и ще получите вкусотия, която се надува като балон и е мека като памук

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Този вид сладкиш е един от най-меките и ефирни. Опитайте рецептата на Асена, която със сигурност ще ви...
Read More Read more about Добавете Кока-Кола към брашното и ще получите вкусотия, която се надува като балон и е мека като памук
Спрете да давате луди пари за джинджифил – можете да си го отглеждате лесно сами вкъщи dasdajsdiasdnas.png
  • Новини

Спрете да давате луди пари за джинджифил – можете да си го отглеждате лесно сами вкъщи

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Джинджифилът е много подходящ за отглеждане в дома, тъй като изисква много малко количество слънчева светлина и...
Read More Read more about Спрете да давате луди пари за джинджифил – можете да си го отглеждате лесно сами вкъщи
Зимнина в съдомиялната – вече не си играя да варя и стерилизирам, прави се сама zimansdoasdnas.png
  • Новини

Зимнина в съдомиялната – вече не си играя да варя и стерилизирам, прави се сама

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
  От няколко години стерилизирам зимнината само в съдомиялната! Вместо да варя в тенджера с вода и да...
Read More Read more about Зимнина в съдомиялната – вече не си играя да варя и стерилизирам, прави се сама
Ако се съмнявате, че имате лоша енергия, или направена магия, можете да я развалите сами с леене на восък-Вижте как се прави! sumdnsadoaskd.png
  • Новини

Ако се съмнявате, че имате лоша енергия, или направена магия, можете да я развалите сами с леене на восък-Вижте как се прави!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Ако се съмнявате, че имате направена магия лесно може да разберете дали това е така, като приложите...
Read More Read more about Ако се съмнявате, че имате лоша енергия, или направена магия, можете да я развалите сами с леене на восък-Вижте как се прави!
10-годишно момче се удави в леглото си. И за съжаление това може да се случи на всеки! droasboask.png
  • Новини

10-годишно момче се удави в леглото си. И за съжаление това може да се случи на всеки!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Джони Джаксън е само на 10 години, когато се оказва в басейн с приятели, за първи път....
Read More Read more about 10-годишно момче се удави в леглото си. И за съжаление това може да се случи на всеки!
Малкият пророк Абигия Ананд разказа какво очаква човечеството през 2023 г., всичко ще се промени драматично abigaskdsaod.png
  • Новини

Малкият пророк Абигия Ананд разказа какво очаква човечеството през 2023 г., всичко ще се промени драматично

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Най-обикновеното индийско момче Абиджа Ананд в един момент се превърна в един от най-известните гадатели в света. Това...
Read More Read more about Малкият пророк Абигия Ананд разказа какво очаква човечеството през 2023 г., всичко ще се промени драматично
Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои! braindaskdaosk.png
  • Новини

Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Дете от Русия се смята за изключително специално, тъй като прави предсказания, свързани с извънземно присъствие. Разбира...
Read More Read more about Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!
Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар! rkaskdaosdkas.png
  • Новини

Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
Тънките листове алуминиево фолио съвсем не са изобретение на нашата цивилизация. Лечението с фолио се практикува още...
Read More Read more about Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 801 1 802 1 803 1 804 1 805 1 806 1 807 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.